Произходът е на втори план, когато синът не е "син на баща си". Ами "син на баща си" ли е Терзиев? Въ-обще или из-общо е най-общо? Най-общо е въ-общето тъкмо защото е най. Т.е. въпросът най-накрая е за успение, нежели за успех. Краят е най-накрая. Той не е отсечен. И ето че "син на баща си" е терзателно положение.
Положението убягва в съ-стоянието. Та убягването е ликвидация. Въпросът тъй или иначе е: "син на баща си" ли е Терзиев? Ликвидирането трае. Ликвидацията не трае - и ето защо иде реч тъкмо за ликвидация. Ликвидация на въпроса "син на баща си" ли е Терзиев. Кръгов въпрос. Завръща се и се завръща. Философията тегли въпроси. Философстването ги поставя, философията ги тегли.
Положението убягва в съ-стоянието. Та убягването е ликвидация. Въпросът тъй или иначе е: "син на баща си" ли е Терзиев? Ликвидирането трае. Ликвидацията не трае - и ето защо иде реч тъкмо за ликвидация. Ликвидация на въпроса "син на баща си" ли е Терзиев. Кръгов въпрос. Завръща се и се завръща. Философията тегли въпроси. Философстването ги поставя, философията ги тегли.
Т.е. философските въпроси са ремаркета, нежели двигатели. Слово се извлича изот език, философстването извлича език. Надсловява. Изотдолу, надслов. "Син на баща си" ли е Терзиев? Предпоставките, съображенията и т.н. идат сетне. За да не се подмени с някакъв друг фундаментализъм - или с фундаментална онтология - фундаментализмът на произхода. И за да се разсее мътилката. 12 окт.' 2025.
