"In the Spring of 1886 Liszt told me... 'I was giving concerts in Russia, and received a command to play before the Emperor, Nicholas I. While I was playing, the Emperor beckoned to his aide-de-camp, and began talking to him, whereupon I stopped. There was an uncomfortable silence. Then the Emperor came up to me, and asked why I had stopped. I said: When Your Majesty speaks, everybody else must be silent.' ..." - Alexander Siloti, "Siloti's Memories", tr. Methven Simpson.
и ето че философстваш или като философ, или тъкмо като философа.
Та софистът се насочвал към произволна хипосфера - вкопчвал се ту към тази,
ту към онази, - докато Сократ ответно казвал, че "нищо не зная"; да, Сократ препоръчвал съответно, щото "познай себе си". Правел се на улав.
Ами "по-скромно, многознайко", казвал той на софиста. Пък Хегел не улавял Сократовата ирония, и вземал Хегел за чиста монета как Сократ наистина нищо не знаел и как Сократ възнамерявал тъкмо да познава себе си, своето тук-и-сега отношение към универсалната хипосфера. Как ли? Ами диалектически, да, диалектиката на Сократ. Но Киркегор заедно с Ницше улавяли иронията на Сократа, философа като истина, хиперсферата, мъртвия Господ.
