Пък живееш не** изпод*** визионерство.
----------
* [100 % + (100/m) %]; m > 0.
Животът с лихва.
** f(n) [100 % + (100/m) %]; n = 1, 2, 3, ... ; m(n) > 0.
Битието във времевия хоризонт.
*** f(n) [100 % + (100/m) %] = f(n + 1); n = 1, 2, 3, ... m → ∞; f(1) = 1
↔ f lim m → ∞ (1 + 1/m)m = e f; f = f(1) = f(2) = f(3) = ... = 1.
Времето в хоризонта на битието.
P.S. Порядъчно ядях в ранното си детство бой като за дете, защото неспирно и шумно задавах въпроси наляво и надясно. Ами аз търпя през целия си живот
нечие - на близки и далечни - озлоблението, дето задавам глупави въпроси,
или с нехайството и неуместността на изявленията си. Ами че не скривам нито разбирането си, нито неразбирането си. Паля се от неща, към които другите са хладни: докато не се разпалим взаимно. Началното училище - за да разкарам угризенията, - отдавах се на поведенческа безпаметност. Готвех се насила - или се претупвах неподготвен. Справях се с учението, ала нито се задълбочавах в него, нито можех да се в него ориентирам. Разсейвах се в себе си, както и във "вожда и учителя на българския народ". И продължих да се разсейвам в университета: електроинженер бъдещ, който редом с отсъстваща приятелка се занимаваше предимно с Шопенхауер, Киркегор и Ницше. Прочетох в шести клас три дебели учебника съответно по диалектически материализъм, исторически материализъм и научен комунизъм. Ах, моят учител и моята приятелка - мразя ги. Философ не те ме направиха, но те ме оформиха философ.
