И въобще просташкото. България... "Ей ся та *бах в г*за... - Ленче, след 20 мининути ще ти се обадя!" Той, техникът, го казва към елтаблото, спрял е токът, пък тя си тълкува, че за нея. Откровена простотия ли? Плоска. Само че неговата ситуация, осанка, изражение и пр. са реалистични. Пък нейните са фантазни. Поетично е нарисувана реалията и прозаично - фантазията. Чудесно са изобразени! Та сякаш двамата в плоскостта ги разделя един спрямо друг вертикална линия. Чия е реалията и чия - фантазията? Няма как да са едно с друго. Външни са едно с друго. Но са уж двата един за друг свята: ниският поетично и високият прозаично. Уравниловка. И божем в "уж"-а се заключава, премерва во истине ниското с високото. Сиреч как челно пробивам плоскостта, сцепвам си главата, за какво си мисля аз в този наш, от близкото и далечно минало, български свят, който карикатурата предполага. Предполага. Не ще се смее американец: порнографска прелюдия, нагласена работа. Но аз се смея, смея се от сърце... Стилът на Франц Кафка. Шумен, 13 окт.' 2025.
