"- Повече няма да те целувам - рече тя, - защото ти ще умреш от моите целувки!
Кай я гледаше. Тя беше хубава, много хубава. По-умно и по-прекрасно лице от нейното той никога не бе виждал. Сега тя не изглеждаше направена от лед, както по-рано, когато му кимаше с глава през прозореца. В неговите очи тя беше съвършена. Кай не чувствуваше вече страх. Той й разказа, че знае да смята на ум дори с дробни числа, че знае колко квадратни мили и жители има всяка страна.
А Снежната царица го слушаше и му се усмихваше и тогава нему се стори,
че туй, което знае, е съвсем малко. Кай погледна нагоре към широкото небе.
В същия миг Снежната царица полетя с него високо, на най-далечния черен облак. Наоколо фучеше и свиреше буря, като че пееше старинни песни. Снежната царица и Кай летяха над гори и езера, над морета и земи. Под тях ревеше студеният вятър, виеха вълци, блестеше сняг, със злокобен крясък хвърчаха черни гарвани. А над главите им светеше месечината, голяма и ясна, и Кай я гледаше през цялата тая дълга и предълга зимна нощ." - Андерсен, пр. Св. Минков.
И сериозният Ханзи - най-сериозният със своята прекрасна Nightfall.
"Like sorrowful sea-gulls they sang lost in the deep shades the misty cloud brought. Monstrous it covered the shore fearful into the unknown... Nightfall - quietly it crept in, and changed us all." Видео, нагласил съм показалеца: LINK.
