Разложение: родообщинното мое

24 октомври 2025 г.

Любимата на Киркегор приказка

    (виж фрагмента ми "Глас": link)

    "Що е страх?
    ...
    - Ако ще умирам, трябва да взема участие в умирането.
    ... пак повтарял непрекъснато:
    - Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна!
    Накрая това омръзнало на младата царица. Един ден прислужницата й казала:
    - Аз ще оправя тази работа, ще му покажа как се настръхва от страх.
    Отишла на потока, който течал през градината, и поръчала да й напълнят едно ведро с черни мрени. През нощта, когато младият цар спял дълбоко, жена му дръпнала завивката и изсипала върху него ведрото, пълно със студена вода и мрени, а и рибките, като останали без вода, започнали да скачат и да пляскат край него.
    Той мигновено се събудил и викнал:
    - Ей, че настръхнах, мила жено!..."

    Братя Грим, пр. Димитър Стоевски.

    Това се казва ирония!

    ----------
    "Remove the anguished conscience, and you may as well close the churches and turn them into dance halls." - Киркегор (дневниците).

    Уникален философ е Киркегор!

    Съвременник и съгражданин с Андерсен, ала никак не се обичали един други.

    Аз обаче обичам моята приятелка - приказна е тя.