Единицата като безкрайност: изводът

Виж фрагмента ми "Единицата като безкрайност": link.

Остротата къмто (∞ = j 1) хиперболизация трябва да бъде безкрайна и се определя от т.нар. ефир, т.е. от вискозитета на екзистенциална чуваемост; пък остротата на * комуникация (т.е. в хиперболизация) се определя изот осното сечение: та толкова по-голяма е остротата къмто хиперболизация, колкото вискозитетът на екзистенциална чуваемост е по-малък. Експонентата е елементарната функция, при която интерполация присъства (снема се Парадоксът на Кантор): възможно е осното сечение (Парадоксът на Ръсел).

----------

* f(t) = ω sinhc**[ω(t) t] - ω(t); ω > 0
→ F(t) = [2 / (n - 1)] 
∑ _{p = 1}^n-1 ∑ _{q = 1}ⁿ cos{t[ω_p(t) + ω_q>p(t)]/2} cos{t[ω_p(t) - ω_q>p(t)]/2};
0 < ω_p(t) ≈ ω_q>p(t) > 0; n = 2, 3, 4, ... ("биене") ***.

** cos(φ) = (e ^{+ jφ} + e ^{- jφ}) / 2 ↔ sin(φ) = (e ^{+ jφ} - e ^{- jφ}) / (2j).
sinc(φ) = sin(φ) / φ = (e ^{+ jφ} - e ^{- jφ}) / (2jφ).
sinhc(φ) = (e ^{+ φ} - e ^{- φ}) / (2φ); h, "hyperbolic" (j → 1), понеже
[(e ^{+ φ} + e ^{- φ}) / 2]² - [(e ^{+ φ} - e ^{- φ}) / 2]² = 1 ↔ cosh²(φ) - sinh²(φ) = 1, хипербола.

*** f(t) = cos[t(Ω₁ + Ω₂)/2] cos[t(Ω₁ - Ω₂)/2]; 0 < Ω₁ ≈ Ω₂ > 0

 
cosA1 + cosA2 = 2 cos[(A1 + A2)/2] cos[(A1 - A2)/2] = (2/1 = 2) {"1"±"2"}
 
(cosA1 + cosA2) + cosA3 = 2 cos[(A1 + A2)/2] cos[(A1 - A2)/2] + cosA3
(cosA1 + cosA3) + cosA2 = 2 cos[(A1 + A3)/2] cos[(A1 - A3)/2] + cosA2
(cosA2 + cosA3) + cosA1 = 2 cos[(A2 + A3)/2] cos[(A2 - A3)/2] + cosA1
----------
cosA1 + cosA2 + cosA3 = cos[(A1 + A2)/2] cos[(A1 - A2)/2]
                                        + cos[(A1 + A3)/2] cos[(A1 - A3)/2]
                                        + cos[(A2 + A3)/2] cos[(A2 - A3)/2]
                                        = (3/3 = 1) ({"1"±"2"} + {"1"±"3"} +
                                                        + {"2"±"3"})
 
(cosA1 + cosA2 + cosA3) + cosA4 = {"1"±"2"} + {"1"±"3"} + {"2"±"3"} + cosA4
(cosA1 + cosA2 + cosA4) + cosA3 = {"1"±"2"} + {"1"±"4"} + {"2"±"4"} + cosA3
(cosA1 + cosA3 + cosA4) + cosA2 = {"1"±"3"} + {"1"±"4"} + {"3"±"4"} + cosA2
(cosA2 + cosA3 + cosA4) + cosA1 = {"2"±"3"} + {"2"±"4"} + {"3"±"4"} + cosA1
----------
cosA1 + cosA2 + cosA3 + cosA4 = (4/6 = 2/3) ({"1"±"2"} + {"1"±"3"} + {"1"±"4"}
                                                                          + {"2"±"3"} + {"2"±"4"}
                                                                          + {"3"±"4"})
 
...
 
A = tΩ:
∑ _{q = 1}^{n ≥ 2} cos(tΩ_q):
F(t) = (n/C_n²) ∑ _{p = 1}^n-1 ∑ _{q = 1}ⁿ cos[t(Ω_p + Ω_q>p)/2] cos[t(Ω_p - Ω_q>p)/2]
       = [2 / (n - 1)] ∑ _{p = 1}^n-1 ∑ _{q = 1}ⁿ cos[t(Ω_p + Ω_q>p)/2] cos[t(Ω_p - Ω_q>p)/2];
          0 < Ω_p ≈ Ω_q>p > 0; n = 2, 3, 4, ...
 
n = 5 → (1/2) ({"1"±"2"} + {"1"±"3"} + {"1"±"4"} + {"1"±"5"}
                     + {"2"±"3"} + {"2"±"4"} + {"2"±"5"}
                     + {"3"±"4"} + {"3"±"5"}
                     + {"4"±"5"})

...