Квантовият спор възниква,
когато с геометрия функционна цялост не може да се обясни.^
Корпускулярната функция:
няма как да видиш другия, освен откъм твоето първо лице;
та ирационална, т.е. една вълново-корпускулярна, функция
с рационален, т.е. един корпускулярно-вълнов, аргумент.
Вълновата функция:
няма как да видиш другия, освен откъм намирането помежду ви на общ език;
та рационална, т.е. една корпускулярно-вълнова, функция
с ирационален, т.е. един вълново-корпускулярен, аргумент.
Пък сред тази логика въпросът е:
корпускулярната* функция ли е валидна, или вълновата**?
Но че откъм колапса на вълновата, ето, функция:
ами корпускулярната функция е в трето лице;
понеже тялото ми е чиято душа е моята,
нежели щото душата ми е чието тяло е моето.
----------
* 1927: излиза Heidegger, "Sein und Zeit".
** 1927: провежда се Fifth Solvay International Conference
on "Electrons and Photons". Айнщайн предлага мисловен експеримент:
светлинна дифракция къмто две светлинни дифракции, че къмто светлинна интерференция. И всяка от двете вторични дифракции, видиш ли, извлича импулса на, пък интерференцията, видиш ли, извлича съответно енергията на първичната дифракция; и ето ти ги определени ведно импулсът и енергията... Но уви, първичната дифракция - при тази или при онази от вторичните - колабира, бидейки вълнова функция, вместо в извън функционалност.
^ Както не може, щом тъкмо тя, моята приятелка, скрие с колко на брой следовници е. (Че някога хетерата се равнявала към жрица на боговете, окаяна е тя днес. Ала поне помагам ней по философия. Идиот си - каза ми моят учител, - не пазиш честта на дамите.)
