Виж фрагмента ми "Вселена: цялото време като безкрайно": link.
Стил "моят учител": "цялото време като крайно". *
Стил "моята приятелка": "частното време като безкрайно". **
----------
* "Ах, как хубаво е, че хубавата музика няма край,
та въпреки дето в края на краищата стъпвам по земята."
** "Заможно културна съм и заслужено, и с благодарност към,
ала обсебвайки своя вечност."
P.S. Стил, "стигност" (вместо при Господ приживе,
т.е. хванали са Господ за шлифера).
Но имам Учител - не мога да го обичам, без да го мразя.
Пък имам и Приятелка - не мога да я мразя, без да я обичам.
