Годеж

- Наскоро открихме Америка,
закъсняваме с половин хилядолетие!

- За Ерик Червения ли говорим или за Колумб?

- ... та щом кълбо върху игла се наклони да падне на една или на противоположната страна, изгубило е кълбото равновесие, намирало се е в равновесие и го е изгубило по някаква (свръхположена) причина; пък ако кълбо най-подир се задържи върху купол откъм една или откъм противоположната страна, уравновесило се е кълбото, намирало се е в неравновесие току да се търкулне нанякъде и се е уравновесило помежду множество причини... Ами вторият вид неравновесие се нарича бифуркация, раздвоение. Раздвоението се опомня закъм равновесие; равновесната точка: предпоставка при сгодяване или продукт от уравновесяване.

- Що за годеж? Александър VI Борджия. Че участникът спрямо своята деятелност има участническо тяло, а владетелят - две: своето участническо и своето регално. Съучастието е заговор. Способът е технически. Равновесието е Отческо. Отчеството скоро се разсъхва от модерност, сформира се сглобката Господ - Отечество. Изгубва се равновесието. Разтрогва се Годежът. И ето че уравновесяването иде откъм с по две тела участници - тоест общностното тяло и своето тяло. Пък владетелят изстъпва с едно-единствено тяло - знаковото. Съучастието е представително. Способът е технологически. Опомняне. Ново време.

30 апр.' 2023, Шумен 

- Виж статията на Калин Янакиев "Що е то 'отечеството'" (link). Превъзходна!

 

Моята приятелка: "Проблемът на обществото ни е, че не искаме да четем и да се ограмотяваме за новото: и ако може някой с щракане на пръсти просто да ни налее нужните знания в главата. Е, технологиите още не са стигнали дотам, въпрос на време е."

 
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Равновесната точка

Предпоставка при сгодяване или продукт от уравновесяване.

[годя, догодя, нагодя, погодя, пригодя, сгодя, спогодя, угодя
година, годеж, годинак, годишник, годеник
изгода, сгода, спогодба, годен, изгоден, пригоден, сгоден, угоден
good -> God

догаждам, нагаждам, погаждам, пригаждам, спогаждам, угаждам 

гадая, погадая, отгадая, разгадая
отгатна, гатанка

готвя, доготвя, изготвя, наготвя, поготвя, подготвя, приготвя, разготвя, сготвя  

готвач, готов

заготовка, подготовка, приготовление
gut -> Gott

 

гад, гадина

гаден, изгадя, изгаждам]

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Двете тела на участника

Няма как да бъдеш съотнесен към своята деятелност, когато продуктът, който произвеждаш, си самият ти (нямам предвид себе си): пък ето че участникът спрямо своята деятелност има или участническо тяло, когато участието е продукт на сглобката Господ - Отечество, или две тела, общностно и свое, когато участието е продукт на общността; и че обратно е при Краля, о, ами виж "The King's Two Bodies" от E. Kantorowicz. Съучастието днес е представително. Ти вече ходиш на инвестиционни интервюта. Аз как да ходя на наемни интервюта, щом като стана ясно, че днес у нас интервютата за работа нито са инвестиционни, нито наемни? Това е моят въпрос, чийто отговор най-вече търся. Целта ми не е да ми отговориш на въпроса - и е да разбереш по себе си защо го поставям. А именно, че ти - ходейки на инвестиционни интервюта - устояваш на тарикатлъка, както - търсейки отговор на моя въпрос - устоявам аз. Т. е. моето философстване и твоята предприемчивост би следвало да бъдат рамо до рамо на барикадата против тарикатлъка. Освен ако някак не ми бъде даден отговор на въпроса. Понеже аз, философствайки, се опитвам да защитавам твоята предприемчивост. И ето защо очаквам ти, предприемайки, да се опитваш да защитаваш моето философстване. Може би не би трябвало вече да се намесвам да говоря от твое име, нито да се съпоставям с твое име, освен по чисто родови съображения - но нека го правят другите, ти или който и да е. Та всеки извън моето положение може да ми отговори, че България сега не е концлагер. И да ми сочи ощетени от съдбата. Но и аз преследвам щастието. "Hat man sein warum? des Lebens, so verträgt man sich fast mit jedem wie? - Der Mensch strebt nicht nach Glück; nur der Engländer thut das" (Nietzsche, "Götzen-Dämmerung", "Sprüche und Pfeile", 12).  
29 апр.' 2023, Шумен.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Самарско знаме. Една великолепна светиня е синоним на дрипа."

Яна Язова, "Самарско знаме"

----------

"Додето стигнеше човекът, можеше да стигне и животното."

Яна Язова, "Керваните"

----------

"Този поглед бе чудноват, излязъл из мрака на едно първобитно познание..."

Яна Язова, "През вратата на крепостта"

----------

"Страшно е да се види разумът останал без надежда."

Яна Язова, "Унищожението на Горния метох"

Продуктивност

Свит в сърцето си не скитай сред нещата,
но излей се по транспортни коридори -
пък населил би земята
духом за отмора!*

Пустошта: "The old ones speak of Winter, the young ones praise the sun, and time just slips away running into nowhere, turning like a wheel, and a year becomes a day... Whenever we dream, that's when we fly; so here is a dream for just you and I: we'll find the sacred heart somewhere bleeding in the night." - R. J. Dio, "Sacred Heart" (link): скитничество сред неща е невъзможно* - нещата го, скитничеството, пред- или след (в погнуса) полагат.

Погнусата: "Не е нужно седло там, където раснат криле!" - 
Яна Язова, "Опълченци".

"Just because the will was only recognised as the active principle, 
knowledge has been taken for its essential condition." -
Schopenhauer, "On the Will in Nature", tr. J. Hillebrand. 

 

Въпросът днес не е чрез кого, вкл. себе си, Господ или боговете,
    да си длъжен, а чрез какво. 
Че човек някога е бил странник, току в крак с времето и нещата, 
    но днес е чужденец... 
Най може би неизвестното стихотворение от Ботев, 
    но най-дълбокото: казва се "Странник" (link). 
Помежду светлеят и се превръщат в пепел идеалите. 

Що за продукт, що за наш дял произвеждам; в такт ли съм?
(виж от Мишел Фуко "Думите и нещата").

----------
* Изот, видиш ли, волята, ето я екзистенцията 
в разбивката на метафизическо себенадмогване
върху невъзможност:
     любовта изот дълга или най-вече изот свободата;
     дългът изот любовта или най-вече изот свободата
         ("The King's Two Bodies", E. Kantorowicz);
     свободата изот любовта или най-вече изот дълга.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Не е нужно седло там, където раснат криле!"

Яна Язова, "Опълченци"

----------

"След като съм въртял нож, трудно хващах иглата..."

Яна Язова, "Около съседния огън"

----------

"Лицето на този мъж носеше върху своя душевен мрак 
още и една очертана с въглен маска."

Яна Язова, "Край тлеющия огън"

"Save your kiss, I need a lick"

Lzzy Hale със своята песен "Sick Individual", видео:

Продуктовият анализ

Че в продуктовото пространство x - ами продуктът f(x) нека за начало се корени в продуктовите белези x₁ и x₂. И въпреки че продуктовите белези, изчерпвайки от продуктовото пространство продукта, са комплексни (не са повърхностни), та нямат производствено значение, производствен е смисълът на продуктовите белези: щото производственият анализ да стане функция от продуктовия. 
Т. е. продуктът се определя въобще чрез произведението на гравитиращото към продуктовите белези едно продуктово пространство: (x - x₁) (x - x₂) = 0.  
А вградената в продуктовото пространство взаимовръзка между продуктовите белези се разкрива като се разкрият скобите: x² - (x₁ + x₂) x + x₁x₂ = 0. След което в един или друг пример (задание) продуктовите белези се извеждат с технология: 
x₁ + x₂ = 5; x₁x₂ = 6 → x₁₍₂₎ = 2; x₂₍₁₎ = 3. Системата уравнения на технологията се нарича технологична карта, пък разрешението на системата уравнения на технологията - продуктовият резултат от технологичната карта. И ето че обобщението x₁ + x₂ = s₁ и x₁x₂ = s₂ (т. нар. Формули на Виет) се нарича технологичен формуляр, s₁ и s₂ се наричат технологично пространство (продуктови параметри). Съдържанието на технологичния формуляр се извежда като се разреши системата уравнения на технологичния формуляр: 
x_1,2 = (1/2) [s₁ ± √(s₁² - 4s₂)]. Връзката между технологични карти е съдържанието на технологичен формуляр, (x - x₁) (x - x₂) ... (x - x_n) = 
xⁿ - s₁x^n-1 + s₂x^n-2 - ... + (-1)ⁿs_n = 0; n = 1, 2... :
            x₁ + x₂ + ... + x_n = s₁;
            x₁ x₂ + x₁ x₃ + ... + x_n-1 x_n = s₂
            ...
            x₁ x₂ ... x_n = s_n.
Не може при n ≥ 5 съдържанието на технологичния формуляр да се формулира продуктов белег по продуктов белег (x_1,2...n), възможно е в такъв случай (т. нар. Теория на Галоа) да попаднат в един и същ квадрант (на комплексната равнина) два и повече продуктови белега. Съдържанието на технологичен формуляр най-общо се разкрива в емпиричната (основаваща се на технологията) зависимост между точки в технологичното (s₁, s₂... s_n) пространство - технологични карти. 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Интервюиращият като състоятелност

(в съпоставка с Лора Крумова, Цветанка Ризова и пр.)

20 апр.' 2023, 1 час видео
Rick Beato взема интервю от Marty Friedman 

 

Диалог и общ език

Когато диалогът (нашите партии на статуквото нали все за "диалог" проповядват) е основа, властта е върхушка, също както при диктатурата, но меко и плаващо, една подсъзнателна и олигархично компенсираща носталгия по феодалното време против страха от "началното натрупване на капитал" и следващата капитала конкуренция; пък когато диалогът е продукт (на общ език, намиране на общ език), властта е мрежа, бездънната пазарска мрежа... Ами Асен Василев отлично знае какво, как и защо, притежава и нужния характер, ала финансите не са първичният лост, с който може да се задвижи, да, като че в нищото пазарна икономика; съществува ли такъв лост, или лост е всеки от нас заедно на финансовото поле? Имам предвид, че решението е микроикономическо и макрополитическо - вместо обратното. Та политики не се правят - политиката се води. Идеята на преговорите с ГЕРБ е партиите да бъдат принудени да започнат да водят политиката си, нежели да си пазят една на друга гърба (Андрей Гюров прекрасно беше разяснил Затворническата дилема). Ще се отвори възможност за бизнес; що за понятие е "българският бизнес", или въобще "бизнесът" като членувано понятие, или "работодател", "работна ръка"... Латиноамериканските понятия. Всеки в днешно време трябва да може да бъде бизнесмен. (Ето защо някои у нас искрено смятат, че Турското робство не е робство - те пропускат, че възрожденският български бизнесмен не е господствал, не е колонизирал.) Шумен, 24 апр.' 2023.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Работно време

Настилката, която - за да си вършим работата - полагаме в последна сметка. Пък Хайдегер проблематизира времето на заетост вместо битието на незаетост. Как да се трудим ("Arbeit macht frei") ли е въпросът, или как да щракаме с пръсти? Мартин Хайдегер - най-големият шарлатанин във философията. (И успява да подведе и моята приятелка, въплъщавайки я ту в Сърничка, ту в Княгиня, ту в...) Но как да щракаме с пръсти? - постави ли се из основи тоя въпрос: ами е въпросът против далаверата. Че обича да кокетничи с "работна ръка" и "работодател" далаверата. Та нека все пак на как да се трудим се отговори, че ако в крайно време не се инвестира, "what, then, will be higher? ... the value of land..." (Henry George), the value of God. "Nur noch ein Gott kann uns retten", цинично бе речено накрая от Хайдегер. Ето я настилката преди да започнат изкопните работи.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Нещо, което се е считало безсмъртно, се е виждало да се разлага."

Яна Язова, "Епопеята на Милин камък срещу мълчанието на Враца"

----------

"... с очите в тъмнината впити, 
с ударите на сърцата спрени, 
с диханията задушени..."

Яна Язова, "Преходът"

Бюджетният дефицит

Минута и половина с Асен Василев, видео:

 

Да се краде означава: "Бюджетът е за всички вас"
Да не се краде означава: "Бюджетът е за всички нас" 
Т. е. въпросът се свежда до това кои сме баш ние

Извънбюджетен пример: 
"Колкото по-лошо е водоснабдяването, толкова по-висока е цената на водата"

Бюджетен пример: 
"Колкото по-добро е водоснабдяването, толкова по-голяма е нуждата от вода"

Маркер за кражба е, ако бюджетният дефицит,  
освен относно "крайно нуждаещите се",
не може да се обоснове с примери

Забележка: разсъждението не важи за откровено тоталитарна икономика

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Признай

Човек е длъжен да работи, когато си върши работата.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Старата класа и новата

Оригиналът: Pat Benatar & Neil Giraldo 
са висша класа от старата школа, видео:

 

 

 

Ала онова е голема ламя,

изяжда ги с парцалите, видео:

Българският корен

338 г. пр. Хр. - разпада се Латинският съюз и се създава Коринтският, 
възниква противоположността Изток - Запад.

Това е демонстрация на подхода как от позиция на духа 
човек търси корени собствено, т. е. отсам своята природа. 

Иначе няма как да бъдат обосновани саможертвите на Априлското въстание;
лайтмотив у Яна Язова е, че въпросните саможертви са призрачни в своята реалност.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Робството

Трябва ли да се гръмна? "Сам съм, други няма", рекъл в своята клада Васил Петлешков. Идеалът спасява от скотщината, но не избавя от робство. Възраждането не ще Леонардо - иска Борджията. Вселената в своята безтегловност няма център. Възможността да се почувстваш преимуществен е вселенска. Но угодничеството да се окажеш преимуществен е или центробежно, или центростремително. И ето че заради угодничеството да се окажеш преимуществен е невъзможно да се почувстваш преимуществен. "Чувствам се преимуществен", току ми се каже около ми. Пък Коперник, един съвсем връстник на Чезаре Борджия, го надживял.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Магда Логофетова се виждаше пред вратата на хана, облечена в шарения си елек, 
с дълга копринена фуста, която дунавският вятър развяваше и лепеше по стройните и бедра."

Яна Язова, "Около 2 часа след пладне на 17 май"

Робство с Яна Язова

Идеалът според идеалиста се загърбва в продоволствието, а според 
екзистенциалиста - в свободата: било при невъзможността да се почувстваш преимуществен, било при възможността да се почувстваш преимуществен.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Lzzy, 15 апр.' 2023, Long Beach, плюс още нещо

Видеооткъси:

"Heartbreaker" (Pat Benatar): link
"It's a Long Way to the Top" (AC/DC): link 
"You could be Mine" (Guns 'n' Roses): link

Половин минута в магазина за грамофонни плочи:

Нашият свят

Светът, който ние заедно държим в ръцете си чрез фактори на мощността.

Че когато вместо да се биеш, започнеш сред таран и сателити, които пазят на тарана гърба, да определяш дневния ред, таранът остава без сателити, а сателитите - без таран; т. е. двете страни, докато не се присъединят към дневния ред, се остойностяват срещу ти във фактори на мощността, формирайки с теб симплекс (n = 2): 
xⁿ - √-1x^n-1 + (-1)ⁿ⁺¹ = 0; n = 2, 3, 4...

(x - x₁) (x - x₂) ... (x - x_n) = xⁿ - s₁x^n-1 + s₂x^n-2 - ... + (-1)ⁿs_n = 0:

s₁ = √-1 = x₁ + x₂ + ... + x_n (вектори, факторите на мощността)
s₂ = 0 = x₁ x₂ + x₁ x₃ + ... + x_n-1 x_n
...
s_n = -1 = x₁ x₂ ... x_n

Та това е и способът да се трупа технологичен опит.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Roger Cotes

Сфероидният ефект от кълбо, което съответно се притиска с успоредни длани, 
е логаритмичен, промененият ъгъл трябва да се изрази логаритмично чрез скъсен синус и удължен косинус; а със свити в тръба - линеен, - промененият ъгъл трябва да се изрази линейно: та двата ъгъла приравнят ли се (x), кълбото мигом се възстановява.  

Проблемът е, че се изисква геометричен вместо алгебричен израз. Пък множителят 1 е аритметичната мяра, не се различават геометричните спрямо алгебричните изрази. Но нека се забележи - единичната площ е аритметична, не обаче геометричната мяра:

[(√-1)² = √-1 √-1] & [(√-1)² = -1] → √-1 √-1 = -1 → √-1.
√-1 x = ln(cos x + √-1 sin x).

Алгебричният аргумент е x, геометричният е √-1 x; алгебричната функция е cos x, геометричната е √-1 sin x (cos x  _┴ √-1 sin x).

√-1 x = ln(cos x + √-1 sin x) → e^{√-1 x} = cos x + √-1 sin x.
√-1 √-1 = -1 → √-1 = j√1; j² = -1 → e^jx = cos x + j sin x, Комплексната равнина.

Великата Формула на Ойлер с подхода на Roger Cotes, 1714.

Всеки от четирите сектора на Комплексната равнина се съставлява от ляв ръб, десен ръб, среда и същите три за върха. Иде реч за 24 участъка, тоест 12 зони, тоест 4 квадранта, тоест 2 координати, тоест 1 или друго число от вида Re + jIm.

Пермутациите тук от 4 елемента (4! = 24) се свеждат до самите 4 елемента, корените на чевъртичния многочлен. 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

"Първото червено яйце" от Яна Язова

Страданието в предпоставка за Кръщение: че разпнаха Христа, за да ни изстрада в съчувствието Си - снема се собствено въпросът "кокошката или яйцето". Яна Язова както никой друг умее да прелъстява в бездната на философията.

"Ерусалим се бунтуваше. Тесните каменни улици кънтяха от яростта на тълпите, които бяха осъдили в тоя горещ следобед Исуса Христа от Назарет и в тоя миг го бяха подкарали с дървения кръст нагоре към Голгота.

 

Всичко ревеше по тесните улици към Голгота, защото водеха да разпънат горе Исуса Христа от Назарет.

 

- Смърт на престъпника! - викаха гърла, побелели от пяна.

 

- Слава на Божия син! - плачевно извикваха други, готови да припаднат вече на пътя от ридания. - Той дойде да ни спаси! Велика е жертвата Му! Смили се, Боже наш!

 

Цялата еврейска земя беше развълнувана поради близките минути на разпятието на Исуса Христа от Назарет, който се бе нарекъл Син Божи.

 

В тия часове там, долу под Голгота, в лозето на грънчаря Йосиф от Ерихон, домашните животни се бяха събрали разтревожено сред двора, като се възползваха от отсъствието на господаря, който също беше отишъл да изпроводи Исуса Христа до смъртта.

 

Една едра сърцата кокошка със своите корави бели пера беше застанала над пиленцата си по средата им и разтреперано кудкудякаше:

 

- Деца мой, и вие, наши другари по двор и господари, най-тежка е съдбата на кокошката. Още в яйцето, за да се роди моето пиленце, трябва да счупи с меката си човчица коравата стена на черупката и да излезе на бял свят. Още от съвсем мъничко се бори, Боже! Какво страдание.

 

- Какво страдание! - изхълца брадатият овен. - Още от съвсем мъничко!

 

- Ами после? - трогната от съчувствието се наежи кокошката. - Накъдето и да се обърнеш, смъртта се зъби срещу нас. Зад вратата на курника ни причаква котаракът със зелените очи. Зад стобора кучето се залостило и само чака да се измамиш и да го наближиш. А додето се пазим от него и се къткаме в средата на двора, кръстатата сянка на орела се спуска от върха на небето, грабва най-хубавото от пиленцата ми и го отнася в облаците.

 

- Право имаш - измуча дълбокомислено волът и разклати рогове. - Ето на мене Господ ми е дал рога да бода враговете си и да се браня. Няма по-нещастно същество от тебе на Земята, защото само ти няма с какво да се пазиш. Ами бързай! Днес ще разпънат Исуса Христа на Голгота. Той казва, че е Божи син и Милостта Му няма край. Иди, по-скоро Го настигни, додето не са Го разпнали и поискай милостта Му. Вземи едно от своите яйца, покажи Му го и Му разкажи всичко - от яйцето до орела, тъй както го разказа на нас, и вярвам, че Той ще се смили, както се разплакахме и ние.

 

Кокошката, без да чака нов съвет, грабна най-бялото си и най-едро яйце и се впусна нагоре по хълма на града. Ту подхвръкваше с крила, ту драскаше камъните на градските улици с острите си нокти. А бурята на Голгота ставаше все по-гръмогласна, кокошката се страхуваше, че ще Го разпънат, преди да Го е видяла и помолила.

 

Когато стигна запъхтяна на Голгота и се промъкна между краката на хората, тя се изправи пред един висок дървен кръст и сопнато погледна нагоре.

 

На кръста висеше Христос. Капки кръв капеха от челото Му, изпод трънения венец, и от ръцете Му, промушени от гвоздеи.

 

Трепереха устните на Господ. Кокошката тъй и замръзна под Него, както беше повдигнала нагоре яйцето си, да Му разкаже своята болка.

 

Нито каза нещо. Нито се оплака. Държеше бедното си яйце нагоре и гледаше Мъченика, който издъхваше.

 

- Какво искаш, малка кокошко? - запита отгоре Христос с последни сили.

 

- Дойдох да видя колко страдаш, Господи - прошепна кокошката.

 

Господ тихо наведе челото си над нея. И отвисоко една тежка червена капка кръв падна върху яйцето й и то се обагри.

 

- Татко мой! Татко мой! Защо си ме оставил? - извика в това време гласът на Божия Син и душата му се откъсна от кръста - с гръмотевица.

 

Кокошката взе своето червено яйце и тихо тръгна назад, да се прибере в двора на Йосиф от Ерихон.

 

- Е, какво? - Натрупаха се около нея домашните животни, които я очакваха с нетърпение. - Помогна ли ти?

 

- Нищо не Му поисках - тихо отговори кокошката. - Той страдаше повече от мене. Такива огнени болки изтрая Той!... - И тя им подаде яйцето си. - Ето колко страда Той. Това яйце е моето бяло яйце, което аз занесох оттука, а той го почервени с кръвта си."

Функционална група

Не → f(x₀, x₁... x_m+1):
k = 1, 2... m;
a₀x; x₀ = 0 ≤ x ≤ x₁ (0 ≥ x ≥ x₁);
a_kx + a_k-1x_k; x_k < x ≤ x_k+1 (x_k > x ≥ x_k+1)
 
↕
 
Да → a₀, a₁... a_m:
f(1, 2... m) = lim_n→∞(1/n)∑_k=1^m∑_i=0ⁿ{a_k(i+kn)sinc[x ± (i + kn)π] - (a_kk - ∑_q=0^k-1a_q1)};
f(0) = a₀lim_n→∞(1/n)∑_i=0ⁿisinc(x ± iπ)

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Този, който сочеше разпятието, посочи меча!"

Яна Язова, "Благоразумие, ужасено от себе си"

----------

"Веселост, която за вечни времена е оставила своята публика занемяла от ужас."

Яна Язова, "Сигнал за атака"

----------

"Рев на изгорен звяр."

Яна Язова, "Сигнал за атака"

----------

"Отминала бе вече цялата негова армия, до последния войник. 
Ала останали бяха на бойното поле пълководците."

Яна Язова, "Знак за отстъпление"

Стандарт и емоция: обяснение пред моята приятелка

Разликата информационна техника / информационна технология: че ако за да се укаже "еквивалент" - ами се налага да се посочи с "разплащане", нежели с "инвестиране": опира се или до аналогия, т. е. непосредствено до "транзакция", дето "плащаш пиейки", или "разплащането", свеждайки се в "сертификат", се въвежда изпървом в "акредитив"; като пък "инвестирането" направо се представя в "акредитив" - та ето че "разплащателният акредитив" се дигитализира - как - технически, а "инвестиционният" - технологически. Икономическа непълноценност е оставеното едно продоволствено в едностранчивост осигуряване, понеже "сертификат" сработва с цената на точност в информационното съответствие "плащаш - пиеш", губи се причастието, не продоволстваш, "пиеш сякаш току пиеш по номинал гориво", но закъде - вместо както в информационната захранена, ето я, технология: при която информационното съответствие се определя тъкмо чрез точността си "пито - платено", стандартизация. "Do you like this label?" "Ти мене уважаваш ли ме!"

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Ъгъл и перспектива

φ → sin(φ) → sin(φ)e^±jφ → ∫sin(φ)e^±jφdφ = e^±jφ
→ ∫_-∞^+∞[(c/(λω)]e^-jωtdt = lim_t→∞sinc(t - ω); φ = ωt; λ/c = T
→ F(ω) = ∫_-∞^+∞f(t)e^-jωtdt [∑_i=1ⁿА_iе^jФi(t) = Ae^jФ(t)]:
F(ω) = a_kπ; Δω ≤ 2ω₀ → f(kπ/ω₀) = a_kω₀sinc(ω₀t); k = ... -2, -1, 0, 1, 2...
→ f(t) = ∑_k=-∞^+∞f(kπ/ω₀):
F(ω), честотно (вместо функционално) поле
↔ f(t), времева (вместо аргументна) група

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link