Че функционалният промисъл, ето, е хроничен - та топичен (той) би бил функционален контрапромисъл. Какво е рефлективната, "четната" (синтеза -
антитеза - теза) диалектика? Ами че сблъсък не може (в телеология) да бъде (как) диалектиче-ски, т. е. (тривиалност на битието) метафизиче-н - та възможността нему, сиреч неговата въз-можност, е метафизич-еска, диалектич-на е. И ето (т. нар.) битието въдворено отнапред в житие, и ще река: "account". Не се повеждам - и кой божем е водачът, някой лидиращ* ли, или аз самият? - подвеждам се. Освен ако не ме водят или карат. Пък, Отче мой... въведи ме в изкушение! Староергенската ми нагласа - тя просто е сублимация. Понеже "при успешна сублимация Съливан** наблюдава необичайна ефикасност за справяне с конфликти между нуждата за задоволяване и нуждата от сигурност, и справяне без тук нарушаване на съзнанието" (Wikipedia). Автоцинизъм. Защото така ми - в емоционален вектор - и не ми харесва.
* "Анастас Герджиков".
** Herbert "Harry" Stack Sullivan.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
