Хм. Тук ли съм? Там съм, където е времето ми. Тезата-синтеза. Антитезата божем е, че: "Сега ли съм? О, аз съм тогава, когато е пространството ми..." Та светът, ето, "се върти" с мое, на мен, Йордан Землян, (съ-) участие. Рефлективната диалектика: щото синтезата затваря екзистенциалния хоризонт, пък антитезата снема екзистенциалния хоризонт, а тезата отваря екзистенциалния хоризонт. Този mapping ход наричам account, протича той праволинейно във времето и чезне в спомена; сиреч не допуска във времето аналогия и винаги сочи към Lzzy. Down to earth. Нагоре, нагоре!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
