15 ноември' 2021. Типичният рок-вокал се профилира в събери-чарк, няколко устойчиви характеристики. Lzzy Hale с възрастта, т. нар. втори пубертет (началото на 30-те си години), докрай изгубва интегритета на своя пискун, запазвайки и артикулирайки до съвършенство през фалцет височините за не толкова силово пеене, т. е. за баладичните пасажи. Та силовите височини днес Лизи взема със зверски рев, roar, една гърловинно удържаща се и скаларно овладяна дрезгавина, плюс вибрато. Постига се с мускулатура, подобно на монголския мъжки напев* (той обаче разработва ниския регистър). Ала висшето, уникалното въобще в певческото изкуство майсторство, техника на тоя вокал се изразява тъкмо в гладкия между двата силови, сиреч чистия долен, алтов и мръсния горен, регистъра преход. Но нашата познайница плаща цена: уплътнява без сила трудно, заради струйния си прийом, алтовата долна зона, пък алтовата горна силово тя, в подготовка към прехода, мъчно артикулира. И ето, когато - хем в небалада, хем в акустичен съпровод, хем без възможност за микрофонна техника - тя (въпреки че с общ компресор) се заставя да изпълнява тихи относително височини и що-годе гръмки низини, се току впише в конвенционалната представа за певица с едно компресирано пеене: макар естеството да е невям обратното... Самообучаваща се с напътствията на вокален учител (Steve Whiteman), лекари и треньори, у нея отсъства систематична профилировка, експериментира с резонансните си участъци, опознава се до ден днешен и буди любопитството на оперния занаят. Традицията е жанрова, не и школска... Пример как в емоционалната градация конвенционалният формат възхитително послужва за Прокрустово ложе е "I am the Fire" от изданието на RWJUH Medical Staff (специална поръчка**), 16 апр.' 2020, Lzzy & Joe у дома, видео:
----------
* Неслучайно че монголската (мениджмънтът) етнорок-група The HU се спря на нея за промоционалната си колаборация ("Song of Women"), и предвид нейните както съобщителни, тъй и съчинителски умения.
** Професионалното старание тук е забележително... Мой бивш ръководител ме уверяваше: "знаеш ли къде какво как да говориш - ами ще изкараш до пенсия". Но, шефе, въпросът е, че тя повсеместно и пее, без да се пуска.
P. S. Joe Hottinger припомня един позабравен виртуозитет: китарното рок-акомпаняторство. И въобще, Лизи и Джо изглеждат тук както класикомузикална двойка. Лизи звучи "bright". Звездичката ми тя... Класическите фрагменти не правят класиката.
