- Кой да е човек спрямо животното се различава по същество, сиреч човек (откъм най-подир невъзможността за трансцендентална антропология) е свръхчовек нежели свръхживотно; та "раждаш се свободен, пък навсякъде си в окови", Технологичният (по Русо, виж и Шпенглер) парадокс, опасността от Изкуствен (по Декарт) интелект.
- Технологичният парадокс, "геометрия", ала човек (откъм най-подир невъзможността за свръхчовешка антропология) е тъкмо свръхживотно (по Шопенхауер), "аритметика", характерно е у мен да се закучвам, живецът; та "раждаш се в окови, пък навсякъде си свободен", Парадоксът на суетата, както рече моят учител, и ето Технологичното всуе (тоест по Ясперс) насищане в Парадокс на Ръсел (1901), Теоремите на Гьодел (1931), Машината на Тюринг (1936) ... Нито съм философ за подценяване, нито съм (виж фрагмента ми "Черният капитан", link) шахматист за подценяване; и казвам, че в живота не играя на шах. "Нима господът си играе на зарове!" "Нека не казваме господу на що да си играе!" Айнщайн и Бор, Кант и Киркегор, V конгрес на физиците' 1927, играели са го приятели двамата. "При Киркегор... съвестта няма трансцендентално-философския облик, който е налице при Кант, но тя е отново мястото, на което отделният става отделен", прочетох в един текст (Томас Сьорен Хофман, дек.' 2010, лекция в СУ, пр. от нем. В. Кънева, публ. в сп. "Християнство и култура", бр. 6/ 2011). Шпенглер, през 33-та, заявил относно Хитлер, че "Германия се нуждае не от героичен тенор, а от действителен герой"; но Германия се превърнала тъй или иначе в автомат, понеже нямало кой в края на краищата да посрещне Парадокса на суетата (Lzzy). Anladın mı?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
