Прави ми се изречение. Реалната аргументация е философският, на мен, философа, основен проблем: мъдростта затапва любомъдрието. Рефлексия и рефлексия... Структурализмът постига с рационална аргументация интегритет за сметка на функционалността, а постструктурализмът - функционалност за сметка на интегритета. Пък Мишел Фуко просто скрива в отговора си реалната аргументация... Завръщане към Ницше: че "веднъж завинаги искам да не знам много - мъдростта слага граници и на познанието" ("Залезът на боговете", Афоризми, 5, пр. Г. Кайтазов). "И на познанието" - освен на философията. Сиреч философията се състои тъкмо в това положение, житейско, щото да се препотвърждава философският основен проблем, реалната аргументация. Как обаче "да се"? Ето го "веднъж завинаги", да, зададен най-подир е основният философски въпрос. Предстои се опредметяване. Интегритетът на опредметяване е "функционален", разпаден е. Иде реч у Хегел (марксистки по Ленин) за "спиралата на двойното отрицание" - с дюшеме "единството и борбата на противоположностите", а за... таван "количественото натрупване преминава в качествено изменение". Подкопана е по "Stargazer" Кулата на препотвърждение, като иде у функционалната философия реч за Спиралата на двойната рефлексия; т. е. че се връщам пак и пак къмто, нежели откъм* Мефистофел: Феникс, Lzzy в огъня от реално пепелта, превъзмогва се предвид лоялна "там" конкуренция отрицанието.
"You can damn me straight to hell,
And thus crucify my 'Hale';
Can you throw me to the wolves?
Can you burn me in the flame?
'No, no', I must say to you...
Oh, the ones I call my own!
Now I'm back where I belong:
Silent angels on parade
'Re singing in my heart today."
моя редакция.
"When we finally awake,
We'll burn our bodies on stakes;
A tower of ashes and sawdust will lie
Where our castles were made."
John Dyer Baizley, "Foolsong".
* "Това, което вий зовете
разруха или грях, или - накъсо - зло -
това е истинската ми стихия"
(Гьоте, "Фауст", нечий превод).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
