Божия едновременност, човешка последователност: нима? 14 ноември' 2021. Бях отдавна решил за коя партия и кой кандидат-президент... Отидох с приповдигнато настроение. Влязох в сградата, беше ми приятно, озовах се с доста хора, зарадвах се, зачаках убедено. Сетих се след около 15-20 минути как в еуфорията съм забравил личната си карта. Не беше голям проблем. Живеех наблизо. Изтичах, върнах се. Оказа се, че опашката е набъбнала. "Ами още по-добре", казах тям. Изчаках оптимистично реда си. Поканиха ме. Ритуал! Предоставих картата. Знаех правилата, гласувах винаги; да, гласувах и на предходните два избора тази година... И седнах обичайно зад машината. Издействах и сгънах бюлетината за единия. "А другия?" "Ами вече не можете другия", чух пред себе си глас на уредник. Нещо, наясно съм, бях объркал. "Няма ли начин?", го попитах машинално. "Съжалявам, няма", завъртя категорично глава той. Станах, постоях секунда... и скъсах бюлетината. "Отказвам се", обявих, беше ми се, Heavy Metal!, скършил хатърът. "Не може да се откажете", рече друг. "Току-що го направих", му отвърнах. "Е, дайте ми бюлетината." "Няма да ви я дам, ето, на късчета е." "Колега, затворете вратата, имаме с господина проблем." "Всъщност, дайте ми картата и да си ходя." "Ама аз вече ви записах..." "А, да си ходите ли? Не може да си ходите." "Мога." Взех картата и тръгнах. Поплаках. Човещина, не можеш да го задържиш. Осведомих се относно едновременността сетне: прибързал бях. И слава Богу.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
