История

Фюзисът е трансцендентен. Ами впечатлението е раз-съдъчната идея, мета-физическото поле. Сиреч щото аналитиката, както и, при все външното (пространство-времето) и вътрешно (времето) сетивоулавяне, естетиката (толерансът тук между външно и вътрешно е прекрасното) са трансцендентални. Фюзисът, казахме, е трансцендентен. Възприятието е практико-разумната идея, диалектическото поле. Тоест ето и трансцендентална диалектика (обхващаща и категорическия императив). Та мисленето, ала то значи метафизическо-диалектичната (впечатлението бива къмто идеал възприемано) рефлексия, че тъкмо мисленето е теоретико-разумната идея, и че е разумната чисто идея, и че е логическото поле... Трансцендентална е физически логиката, но логосът е трансцендентен. Кой говори? Логосът и фюзисът са картографията на живеца, както съответно възприятието и впечатлението са картографията на спомена. Пък споменът и живецът - на идентичността, живота, иманентното. И нима навикът не е да се забравиш в очакване! О, антропология от - дяволите да ни вземат - прагматично гледище. А що сторва Дейвид Хюм? Уж подвежда под възприятие идеята... Не е категорическият императив гърловина в Кантовата - що божем е функционалната - философия, а е той брънка в нейния, на философията, ход. Това е философът! 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link