Пандемично: "Back on Stage after 18 Months!" Той съзнава иронията, вменявайки си да не я усеща... Трезвеник, спортист, владее няколко езика, романските плюс английски и финландски (фински). Има да храни три деца, има да обгрижва той със своя южняшки плам жена-финландка, клавиристката Мария Илмониеми... Поредният епизод (17 мин., изд. 18 септ.' 2021) от видеопътеписите - прекрасни, проникновени - на моя връстник Kiko (Педро-Енрике) Loureiro, бразилеца-китарист от рок-групата Megadeth. Та този път иде реч за Austin, столицата на Тексас, 18 авг.' 2021. Впечатлиха ме, наред със стопанското обилие, паметниците: изградени са с невероятен талант. Спокойствието. Втрещи ме хрумването да се изобрази сянката на Stevie Ray Vaughan. Да, настоящият пътепис поразява със своята инверсивност. Представя се концертният хастар, организирането около един рок-концерт. Отчуждението, бих дори казал сепарирането. Всичко е надписано, всичко е обозначено, притъмнено е, вклещено е в график, докато не блеснат прожекторите; а пък съблюдението му е предоставено на волята на участниците, трудовата леност. Персоналът общува помежду си клетъчно. Четиримата, членовете на самата група, се срещат едва вкрая, сиреч ролево на сцената. Излизат на сцената всеки самостоятелно. Въобразете си цех, в който всеки е с тъмни очила и антифони. И всеки тук е публичен наемник, включително Dave Mustaine, съдържателят. Репетирането се свежда в индивидуално-тренировъчен статут. А репертоарът - той е просто повод седалките да изпълнят предназначението си... Лизи, изключителната Lzzy Hale, и съгражданка (Нашвил, Тенеси) на Megadeth, умее да изтласква с все необходимостта организирането, съхранявайки и провеждайки едничкото там ценно, едничкото, общението.
