Човековото не може да бъде на място или не на място, ала бива уместно или неуместно: та уместното иде от да търсиш у Другото времето, пък неуместното - от да се поставиш на мястото на Другото; и нарежда се пак и пак в ситуация уместното, проведе се посред неуместното изход изот, ако макар безизходно, ситуация... Неуместен е присъщно шахматът, той подтиква собствено към проформално нагаждане: че не се позволява същевременност между играчите; и нима същевременността е достатъчно за съучастие условие? но е необходима, игрово е достатъчна; най-голям "тарикат" си, съумявайки да манипулираш проформа по нагаждане.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
