"Хъ... какво преживяваш", ме попита, да, добронамерено ме попита; беше уловил сродство у начинаещ. "И от какво преживяваш", ме запита друг, ето, ехидно, и със завидно високомерие; познаваше ме отдавна. "Ами преживям, да", им отговорих всекиму поотделно, отвърнах им както се полага, рипвайки към две страни подобаващо. "А какво преживяваш", настоя първият; докато другият, къде насмешливо, къде заплашително, сипеше връз мен огън и жупел... Хе пък Сартр! Сартр си мислеше, че му правят услуга.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
