Съ-вестта не подлежи на програмиране, ала поддава на харизматизация; невъзможно е да се внушава, че от свое гледище си управленско харизматичен, наложително е в "твоя" случай, щото да си се ти изнамира общ език, по който, разбира се, да се управлява: но пък не би имало как да се така провежда управление, попада се под ударите било на етиката на свободата, било на съответно естетиката на свободата... И ето че общностната харизма, истинният властелин, властелинът за себе си - ами той е условието на възможността да намираме помежду си общ език, религията на свободата, свободата откъм невъзможността за свръхчовешка антропология (да бъдем властелини всеки сам за себе си, т. е. идеала по свръхчовек). Мигар мога да живея оргиастично или, още повече... да, хе де, по съвест! Аз, койт' не витая из селенията на високото изкуство, че да се "образовам".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
