Ръсел... Общото въ-обще (Хайдегер): ами че прилага-телното си бъде, ала съще-ствителното му е. Прилагателното име не може да бъде съществително име, освен като, да, като съществително-собствено (= като изключение): та в това се заключава Ръселовият парадокс. Показателно тук е дали се употребява (т. е. в бълг. ез. м. р. ед. ч.) пълен, дали кратък член: "нека старият"/ "нека стария". Ръселовият парадокс се превръща множествено в необходим, щом прилагателното се окаже параметрично, сиреч щом прилагателното като прилагателно възлезе екзистенциално нежели трансцендентално. Как точно стар? Ето как: че общностното е пара-метричното на общественото. Комуна в натура е невъзможна. Поставя се под въпрос откъм т. нар. проспектно комуна социална параметризация вместо просто класификация. И поставя се (спрямо възможен комунитаризъм) въпросът за общностна харизма. И току ето ти го комунизма: подлежиш на социално параметризиране; Ръселовият парадокс се инструментализира, тоталитаризъм, отсъства общностна харизма. Идеята*, видиш ли, била социална. Или току пък ето го комунализма: подлежиш на параметрично социализиране; Ръселовият парадокс устоява, доколкото (било субтоталитарно, било субквазитоталитарно) присъства общностна харизма... Харесвам Lzzy. Идеята* е лична.
----------* Формата изобщо на субект-обектното отношение.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
