Свободата, казвам си*, току отпада в арест, ражда се, току размива оковите, току ги трансцендира**. "Бог е любов" (агапе), биха рекли някои. И-хи-хи-ха-ха-ха-ха... Обич (филиа): свободата в поле на интеграция, "love is transcendent"***.
----------
* Диалектична рефлексия, същинска диалектика.
** Диалектика в метафизическа рефлексия.
*** Пък арестуваната собствено свобода (Русо) би била в диференциално състояние, и ще рече едно "разкрачено положение". Възможни там са четири решения, да, едно любовно и три солиптични:
- любовното, арестуваната (за добро и лошо) любов (сторге)****, т. е. че обектната половина отстъпва в Da-sein и че битие се скрива в смисъл (Хайдегер), "only love can save me now";
- Научното (с гл. б.), т. е. че обектната половина пристъпва в смисъл, и открива се битие (Хусерл);
- диалектическо-метафизичното, ето метафизика в диалектическа рефлексия, т. е. че субектната половина отстъпва (Хегел);
- същинско-метафизичното, метафизичната рефлексия, т. е. че субектната половина пристъпва.
**** Либовта (ерос) се пласира с Теорията (Платон) за проформите, т. е. че изначално свободата, видиш ли, е божествена, нежели да е калкулярно.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
