"For we have the will to power,
With power we will kill"
Manowar, "Kill with Power"
Не само аз, но и Joe Hottinger, Halestorm и дори the diehard fans се глумят, било в симпатия, било в умиление, с еротиката на Lzzy Hale. Badass Lzzy. Защо? Ами...
1. Естетиката на свободата. Еротичната естетика витае из селенията на високото изкуство. Та свободата естетично би била оргиастична, дионисийска, сиреч под условието (трансцендентално) на диференция*, нежели проформално; проформалната свобода е либовната, отвратителната, контраестетичната. Божествен, метафоричен, платоничен, собствен е произходът на високото изкуст-во (l'art pour l'art**), не и на свободата (парадокс).
2. Етиката на свободата. Свободата в поле на диференция е под условието (трансцендентално) на интеграция*. Съдържа се облагородената естетика на свободата. Диференциацията, безусловното тук е ужасяващото, е контраетичното.
3. Религията на свободата. Свободата в поле на интеграция е дивергенция, е конвергентно основателна (в рефлексия откъм невъзможността за свръхчовешка антропология). Съдържа се облагородената етика на свободата. И ето че тук с призива "Бог е любов" се явява подривното, изстъпва контрарелигиозното.
----------
* Откъм невъзможността за трансцендентална антропология.
** В Ницшевото разбиране (Аполон: изкуството като стимул за живот-изкуство).
P. S. Жизненият баланс се съотнася между "Дионис" и неговата метафора (маска), т. е. и "Аполон"; ала житейският се разставя в собствено свободата. Т. е. Моцартовия Дон Жуан Киркегор предлага илюстративно. А... Heavy Metal!... сама по себе си Лизи ни предлага същността на най-сетне житейското, най-сетнешното житейско.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
