Обусловеното, нежели уж от няма и къде пръкналото се (въпросът как въобще стоят нещата не стои), е обусловено с разликата спрямо обусловеността си; т. е. обуславяне минус обусловеност е равно на обусловено. Обуславянето е интензификацията на представление, а обусловеността - екстензификацията; обусловеното представлява, то (житейски) до-казва случила се интензификация. Представлението (сбъдновението, спомнянето) е, че екстензификацията не зависи иначе от интензификацията освен топографски: обстоятелство, което се нарича комуникация; сиреч комуникацията е това, което въобще се предоставя по живец. Та комуникационната интензификация се нарича вживяване; взаимовживяването се нарича тъкмо комуникация, откровеността е човешка откровеност.
