Та "Walk All over Me" е ранна песен на Lzzy Hale в си-бемол фригийски доминант и тегне, съответства неразрешено на ми-бемол хармоничен минор; 6-струнната китара и 4-струнната бас-китара се настройват по стандарт най-ниско в тон "ми", т. е. тук строят е понижен с полутон за "тежина"... Музикографска рядкост е песента, тя отдавна не я изпълнява. Документирана е в сносно аудио от концерт на 3-ти март' 2006-та, Атланта, "The Roxy" (link); както и (с много пресилено аудио) във видеооткъс от 11-ти февруари' 2006-та, West Des Moines, "Val Air Ballroom" (link, месецът в уточнението към записа е сгрешен).
Песенната структура, съобразно гореизведената схема, е [1 - 2 - 3 - 4] + [1 - 2 - 3 - 4] + [4 - 3]. Кулминацията е в края на първия дял на "4". Първият "+" е приземяващ преход, вторият е въвеждащ в солокитарния разказ. А завършекът е с натъртено към фразата "walk all over me" "3", за да се внуши незавършеност в бетовеновски финал, сиреч вгражда се във вечност "горенето", терминирането. Отявлен пример на изкуството на емоционалното градиране... Да, текстът, тоналността, сбитото времетраене, структурата, темпото, ритъмът, рифирането, китарното соло, паузите, гласът, визията, жестовете и въобще музицирането са впрегнати в една-единствена цел - убедителността, мощта, опустошението, изгубването. Лизи е като гепард, всичко у нея е пригодено за емоционално градиране, както за демараж у гепарда. Овладяла е тя днес това в примадонна рутина, което прави познайницата ни неотразимо симпатична.
19 юли' 2020
