Йоан 14:6: "Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Отвръщането от разпятието: ей го отказа да славиш господа. Истината сега е онуй, що лъсва. Богословието не слави господа, словеси го, оказва чрез господа почести на истината; четка я, прави ней вятър, обосновава я, припознава лика господен... Чувството на чиста вина е в туй, щот' дори себе си да не ти се удава да обвиниш. Околност му се очертава при повод; търси се дом, домакинство. Същинският комплекс е да чувстваш не само без причина, ала и без повод вина. Истината неоснователно лъсва. Същината тук иде: иде изневиделица. Самото съществуване да се страхуваш, че те застрашава. Наричам туй византийско-комплексарска идиосинкразия, пък богословието като богославие - един византийски комплекс; неговият ареал е българското общество, свърталището на истината.
