Пишат Кант, Шопенхауер книги, философия, ония световни ерудити, и зоват в протежение свои предшественици и свои съвременници, свои бъдници, вписвайки се в световната традиция. И пишат днес книги, пишат философия еди-кой си и еди-кой си, и също са световни ерудити, ала извеждат отзад под линия всички свои позовавания, за да се открои личният принос неоспоримо, заедно с начетеността. Защо? За да избягат стандартизирано от традицията ли? Или за да "правят" наука, поощрявайки изучаване? Или за да се пресече в оправдание плагиатството? О, всуе! Не: а защото наоколо, в своята свързана суета, научното множество би потъпкало властно, и всъщност семейно, всяка естествена и дори не напълно съзната претенция да принадлежиш повече или по-малко самотно на голямата, шестващата невъзмутимо като керван през пустиня традиция. Кант и Шопенхауер не таяха безпокойство пред подобен лай и суетня. И не само те. Сещам се за Спиноза и Киркегор. И не само те... Тяхното безпокойство беше другаде.
