Никой не се ражда по свое желание, сиреч животът опира да живеем заедно. Как опира? Ами като щото благото е, което се произвежда. Полага се справедливост. И ето най-несправедливото възможно (т. е. и все пак човечно) сложение: робо-господското препитание. Та производствената моноструктура въобще или е пирамидална (благото се разпределя вертикално), или екипна (благото се разпределя хоризонтално). Какво е сложението и коя там или там е структурата са взаимонезависими. Структурният хибрид е непроизводственото производство (едните препитават в отрицателност, вместо просто в грижа, човещина, другите): несправедливостта се снема, а с нея - и справедливостта. Проблемът тук не е за справедливост, а изобщо за сложение. Че хибридизацията произхожда предвид отказа (матернизъм) да живеем во истине заедно (да живеем съгласно общностна харизма; и, да, тя е харизмата на общение, нежели общеенето и нито, разбира се, безчовечността: безчовечността е да консумираш другия). Матернизмът (т. нар. феномен "византийски комплекс") е богословието като богославие; или, с една дума, оправност. Гнусното (в концепт), неразбираемото (Абелар): и е да се живее откровено.
