(fallen from grace, как "или от Сина", разколът в Троицата)
"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога." Тъй започва Евангелието от Йоан.
Пък монологично аз, бидейки субектът на разговор, не губя (както погрешно се смята) дълбочина, но съм просто под условие на общуване в слово, та диалогично, бидейки вече обект от обекти на разговор, съм под (предвид "филиоквето") взаимоизключващо се условие на общеене в слово и общение в слово, сиреч че по волята божия общуване в слово се е тъй или иначе "приземило" и би могло с право да се каже вместо "аз" "човек".
Ето и емпиричното до-казателство (важи и при слуха): затворя ли си едното око, аз, бидейки субектът на сгляда, не губя (както погрешно се смята) дълбочина, но съм просто под условие на общуване в зрение, та с две очи аз, бидейки вече обект от обекти на сгляда, съм под (предвид "филиоквето") взаимоизключващо се условие на общеене в зрение и общение в зрение, сиреч че по волята божия общуване в зрение се е тъй или иначе "приземило" и би могло с право да се каже вместо "аз" "човек".
I fall on my knees and raise my horns to the air (откъм невъзможност за свръхчовешка антропология, т. е., Ницше, че "човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато").
