28 юли 2020 г.

Безусловността да се нахраниш

Кант
Свободна воля (вменяемостта): класичен опит (= онтология безвремево).
И най-общо (в обуславяне*) разум - сетивна (отправно направлението интелигентност - интелектуалност) антиномия върху интуиция вместо просто сетивност (че интелектът не съществува**), а в частност (дедуктивното):
    - практически разум - практическа антиномия (етиката) вместо разбирателство;
    - разсъдък - теоретическа антиномия (гносеологията) вместо калкулус;
    - съждителна способност - естетическа антиномия (естетиката) вместо душевност.
----------
* Безвремие: разумът, щото въобще къмто свръхсебе си се обуславя опитна антиномия.   

Шопенхауер
Живец (понятието непонятност): романтичен опит (= онтология темпорално).
И най-общо (в обуславяне*) идейност (естетиката), та вместо практически разум - интуиция на съпричастие (етиката), т. е. (ето в компонентен разпад гносеология, индуктивното):
    - че вместо практически разсъдък - сетивност;
    - и че вместо теоретически разум - разбирателство;
    - и че вместо теоретически разсъдък - калкулус;
    - и че вместо съждителна способност - душевност.
----------
* Темпоралност: идейността, щото къмто свръхсебе си се обуславя в характер опитна феноменология:
    1. В потенциал (отливът на живец): историчност, разбиране, спомняне, език; идейността (във феноменология на разбирането) се е (съпричастие в плът) разпаднала интуитивно на компонентите сетивност, разбирателство, калкулус и душевност. Свободата като идеал; общеенето е потенциалът на общуване ("хубавата музика").
    2. В градиент (приливът на живец): език, спомняне, разбиране, историчност; идейността (във феноменология на разбирателството) се (съпричастие в обезплътяване) разпада интуитивно на компонентите сетивност, разбирателство, калкулус и душевност. Любовта като цел; общението е градиентът на общуване (въплъщението Lzzy Hale).   

----------
** Хранене. Кантовата строителна метафорика разграждам в утробната си (Кант, "Идея за една универсална политика от космоисторична гледна точка", т. е. моят превратен превод по Хр. Стоев). (Ето защо предвид недодяланите заключения на информатиката кантианците, тъкмо заради своята изтънченост, държат толкова много да казват "изкуствен интелект".)