Предстои ми да запиша това симфонично изпълнение. Да, без публика. Та публиката и без това трябва да мълчи. Мълчалив, възприемчив е моят слушател. Ето, изправям в средата стойка. Средата на залата. Два сбрани под прав ъгъл, два микрофона. Хоризонтално. И откликват на детайлите, издържат гръмкостта; стереото е готово! Балансът е по традиция; превъзходен е. Стига да осигуря динамо-честотния обхват. Но в наши дни, с дигиталните технологии... Самият Караян ги благослови.
Ами ако оркестърът беше в точка? Сиреч ако предстоеше да записвам барабани? Само барабани. Разделното, калибрираното звукоотнемане, панорама... Би се разбило единството, звучат тимпани. Но пък сграбча ли изотгоре, в двумикрофонна монопрегръдка инструмента, ще се наложи да компресирам лекичко и отнемам честотни излишъци, компресирам, отнемайки честотни излишъци. Размита е дефиницията; биха експлодирали при по-дълбока компресия барабаните, всичката амалгама... Еврика! Ще смеся двата компонента, ще съчетая двата подхода. Ще оркестрирам!
Влизам в огромна и третирана изба. Овладяна реверберация, електронни барабани... Рок-група. Всеки се присадил до своята уредба. И дънят! Не признават диригент. Сред тях съм. Не си ги представям на сцена, освен да се разхождат, търчат и скачат по нея; и гримасничат. Звукът там е вече смесен. Смесен е било на сцената, било в студиото. Но аз? Аз как да ги смеся? Принуден съм да ги въобразя. Публиката шуми, принуждава ме... Дали да сепарирам една спрямо друга и спрямо нас уредбите, калибрирайки по замисъл всичко? Ще се чуват, а и аз - тях: ще се чуваме панорамно в затворени слушалки. Или да изтипосам в средата микрофон. Ще го насочвам. Ще ги привиквам по места един по един; и ще си свирят партиите. Ще слушаме някак съпровода, може и на ноти. Пък сетне - имам си моноработа със спектър: компресирам в тоталност лекичко и отнемам честотни излишъци, компресирам лекичко...
Тук са двете крайности. По-скоро едната или по-скоро другата? Ако е по-скоро първата, ще приложа разделно и дълбоко метода. Ще компресирам и отнемам, компресирам и отнемам. Те вече са свързани в акустичното изтичане... Плюс, за финал, едно, към заедност, разделно отнемане. Отнемане и панорама. Арт-рок. Но ако е, както най-лесно се случва, по-скоро втората? О, би било неизбежно да употребя метода най-напред в тоталност. Колкото да създам честотна глазура. Ще разпозная и забележа през нея инструментите, отсъствието на традиция. Да, като в сън. И току започвам разделението, панорамата; и прочее.
