Тренделенбург: съществуването е членоразделно (ето езичие).
Брентано (пълнотата): членовете на съществуване са битие (субстанцията), насъщие (модусът) и съществуващо (акциденцията); тяхната едновременност означава, че съществуване се отчленява в откровение (бъдното на вечността, дедукция, хоризонта на времето, историчност при себе си), сиреч едно или друго съществуващо се определя категорически (атрибуция).
Хусерл си дава сметка за атрибуцията, но Хайдегер отказва; утвърждава ли се в атрибуцията пълнотата или се отчуждава?
Сартр (нищетата): роден съм си безсмислено (и ето битието ми, субстанцията ми), т. е. живея си от страх (и ето насъщието ми, модусът ми), т. е. ще си умра случайно (и ето съществуващото ми, акциденцията ми); същевременност (минало-настояще-бъдеще), ако съществуването съм си аз, индукция, живец, траенето, вечният възврат.
Ясперс: как обаче се преживява? неразбираемото е да се живее откровено.
