Смисъл и смисъл: какъв е смисълът, че практиката (например практиката да се слуша музика) би могла собствено, вместо осигурително, да бъде метрична?
Нека, по направление, единична къмто нарастване (в десетичната бройна система) мощностна стойност (m = 1) се изобрази в отсечка (n); и ето че скалирането или е пропорционално ("10": n = 1), или логаритмично ("lg": n = 0). Т. е. че например:
"10": m = 1, 10, 100, 1000... -> n = 1, 10, 100, 1000... {n = m};
"lg": m = 1, 10, 100, 1000... -> n = 0, 1, 2, 3... {10^n = m/1 -> n = lg(m/1) [B, Бел]}.
Пропорционалното нарастване на отсечката не би могло да бъде минимално, а логаритмичното не би могло да не бъде едно минимално с натрупване; та смисълът на логаритмичното нарастване, нежели към добавка, е в степен на нарастване (апорията "Ахил и костенурката", едно "надбягване по вертикала": че в изявително наклонение Ахил щял да настигне костенурката). Степенното нарастване изисква свой минимум, съобразно който степенната динамика (амплитудата на sinus cardinalis) подлежи на пряка дигитализация.
Пример: музикалната динамическа дискретизация в звукозапис.
Прагът на човешката чуваемост: приема се 20μPa (звуково налягане).
Шумовото налягане от микрофон: 16dB (спрямо прага, приема се).
Звуковото налягане от симфоничен оркестър (предел): 104dB
(спрямо прага, приема се).
Чистият звук: (104 + 1) - (16 - 1) = 90dB.Обхватът: 20lg(2^n[bit]/1) ≥ (90 + 1) dB -> n = 16bit -> 20lg(2^16) = 96dB -> 96/(2^16) ≈
0.001dB (приема се) << 1dB (средната чувствителност на човешкия слух,
приема се).
Забележка: "10lg" мощост [dB] са еквивалентни на "20lg" поле [dB].Приемствеността на смисъла в степенната динамика се осигурява от максимално възможното (спрямо 0) честотно отклонение на хармоник; приема се 20kHz за човешкия слух -> фазова разлика 1/40 000 s между sinus cardinalis-ите -> хоризонтална дискретизация по стандарт 40kHz + 4.1kHz заради неизбежността от наклон 20kHz | 22.05kHz при аналогова филтрация (както е формулиран стандартът).
Забележка: партитурата е надстройка.
Ала практическият смисъл е смислово недостатъчен, емоционалното вълнение (да си в практиката си петимен) е подходът му евентуално къмто смислова пълнота; пък душевността в противен случай е неуместна. Експресивните натури съществуват емоционално (и препитателно) оковани край вонящо блато там, де нещата се решават оправно (понеже иначе няма как човек сам да си решава нещата).
И казвам, че експресията допуска импресия.
