Изот сънност, каквото е шопенхауерианската идея, мислене опосредства в разсъждаване интуиране, размишляването е всъщност размишление. Интуирането трае, а разсъждаването протича (Бергсон, темпоралност); т. е. разсъждаването борави със, е затворено във памет. Общуването, опомнянето, преди всичко се опомням: отчуждава се в аналогова обработка интуирането, свежда се в навик мисленето, а в дигитална - разсъждаването, ин-формиране; дигиталната, нежели присъщата, памет, тъкмо поради отчуждението, е собствено неисторична, ако и да е хронологизирана. И ето че Тестът на Тюринг, предполагайки общеене, платоническа идея, откровяване, критикуване, е неуместен: разсъждаването не вирее на дело иначе освен в общение, спомнянето, та "изкуствен интелект" не се казва (все едно да кажем, че навикът е едно изкуствено мислене); критикуването би могло да се отнася до самозабравил се в истерия на общуването интелект и мислене. Има у Lzzy Hale тревожна песен по въпроса, казва се "Skulls".
