Трансценденталната аналитика (Кант) се обобщава до положението:
- трансценденталното трансцендиране е функционалното (звуковият тембър) изменение с оглед граничността (звуковия тон) на функцията (т. е. звуковият тон е трансцендентален на звуковия тембър), функцията е (във времето) траещо диференциална, тя (пространствено) се доказва трансцендентално (че звуковият тон доказва звуков тембър, връзката е многозначна);
- трансцендентното трансцендиране е (цветният тембър) функцията с оглед граничността на функционалното (цветния тон) изменение (т. е. цветният тон е трансцендентен на цветния тембър), функцията е (в пространството) интегрална, тя (времево) траещо се доказва трансцендентно (че цветният тон доказва цветен тембър, връзката е еднозначна).
Трансценденталната диалектика се свежда по аналогия до положението, че би следвало антиномията да е трансцендентална на "точкова в пространствовремето функционалност"; та идеята тук би била трансцендентна на антиномичната функция.
Ала пространствовремевата функционалност е разпространителна нежели точкова; пък точковата функционалност е феноменологична нежели пространствовремева.
Трансцендентална (сиреч извън диалога) диалектика не е възможна иначе освен от Хегелов тип:
n-торката е йерархичната форма, нейната зидария е диалектиката: единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то; та основанието е безчетността, безчетността като достатъчно основание да се принажда диалектика се явява електроенергийната аналитика. Пределно е становището, че свободата е осъзнатата необходимост да се обичаме; йерархията, ней свише това постмодерно становище вкоренява, се състои снише от следната историко-философска поредица епохи с главни букви: Класичната, Средновековната, Просветната и Модерната.
