Личната функционалност

(трансцендентална юрисдикция)

Човек отговаря за правото си, изпълнявайки задължението си.

Та правенето в йерархия е начинът, по който, искайки да властваш, можеш: и колкото по-силно искаш, толкова по-слабо правиш; и толкова по-голямо е съотношението отговорност/ изпълнение.

Моето право и задължение са взаимотъждествени в личността, ала йерархично е междуличностното отношение.

 

"In God we trust."

 

Договарянето е трансцендентално на юрисдикцията тъкмо защото почива на взаимообещание; та иначе би било проформа нежели информация.

Отзад напред

Предстои ми да запиша това симфонично изпълнение. Да, без публика. Та публиката и без това трябва да мълчи. Мълчалив, възприемчив е моят слушател. Ето, изправям в средата стойка. Средата на залата. Два сбрани под прав ъгъл, два микрофона. Хоризонтално. И откликват на детайлите, издържат гръмкостта; стереото е готово! Балансът е по традиция; превъзходен е. Стига да осигуря динамо-честотния обхват. Но в наши дни, с дигиталните технологии... Самият Караян ги благослови.

Ами ако оркестърът беше в точка? Сиреч ако предстоеше да записвам барабани? Само барабани. Разделното, калибрираното звукоотнемане, панорама... Би се разбило единството, звучат тимпани. Но пък сграбча ли изотгоре, в двумикрофонна монопрегръдка инструмента, ще се наложи да компресирам лекичко и отнемам честотни излишъци, компресирам, отнемайки честотни излишъци. Размита е дефиницията; биха експлодирали при по-дълбока компресия барабаните, всичката амалгама... Еврика! Ще смеся двата компонента, ще съчетая двата подхода. Ще оркестрирам!

Влизам в огромна и третирана изба. Овладяна реверберация, електронни барабани... Рок-група. Всеки се присадил до своята уредба. И дънят! Не признават диригент. Сред тях съм. Не си ги представям на сцена, освен да се разхождат, търчат и скачат по нея; и гримасничат. Звукът там е вече смесен. Смесен е било на сцената, било в студиото. Но аз? Аз как да ги смеся? Принуден съм да ги въобразя. Публиката шуми, принуждава ме... Дали да сепарирам една спрямо друга и спрямо нас уредбите, калибрирайки по замисъл всичко? Ще се чуват, а и аз - тях: ще се чуваме панорамно в затворени слушалки. Или да изтипосам в средата микрофон. Ще го насочвам. Ще ги привиквам по места един по един; и ще си свирят партиите. Ще слушаме някак съпровода, може и на ноти. Пък сетне - имам си моноработа със спектър: компресирам в тоталност лекичко и отнемам честотни излишъци, компресирам лекичко...

Тук са двете крайности. По-скоро едната или по-скоро другата? Ако е по-скоро първата, ще приложа разделно и дълбоко метода. Ще компресирам и отнемам, компресирам и отнемам. Те вече са свързани в акустичното изтичане... Плюс, за финал, едно, към заедност, разделно отнемане. Отнемане и панорама. Арт-рок. Но ако е, както най-лесно се случва, по-скоро втората? О, би било неизбежно да употребя метода най-напред в тоталност. Колкото да създам честотна глазура. Ще разпозная и забележа през нея инструментите, отсъствието на традиция. Да, като в сън. И току започвам разделението, панорамата; и прочее.

Безусловността да се нахраниш

Кант
Свободна воля (вменяемостта): класичен опит (= онтология безвремево).
И най-общо (в обуславяне*) разум - сетивна (отправно направлението интелигентност - интелектуалност) антиномия върху интуиция вместо просто сетивност (че интелектът не съществува**), а в частност (дедуктивното):
    - практически разум - практическа антиномия (етиката) вместо разбирателство;
    - разсъдък - теоретическа антиномия (гносеологията) вместо калкулус;
    - съждителна способност - естетическа антиномия (естетиката) вместо душевност.
----------
* Безвремие: разумът, щото въобще къмто свръхсебе си се обуславя опитна антиномия.   

Шопенхауер
Живец (понятието непонятност): романтичен опит (= онтология темпорално).
И най-общо (в обуславяне*) идейност (естетиката), та вместо практически разум - интуиция на съпричастие (етиката), т. е. (ето в компонентен разпад гносеология, индуктивното):
    - че вместо практически разсъдък - сетивност;
    - и че вместо теоретически разум - разбирателство;
    - и че вместо теоретически разсъдък - калкулус;
    - и че вместо съждителна способност - душевност.
----------
* Темпоралност: идейността, щото къмто свръхсебе си се обуславя в характер опитна феноменология:
    1. В потенциал (отливът на живец): историчност, разбиране, спомняне, език; идейността (във феноменология на разбирането) се е (съпричастие в плът) разпаднала интуитивно на компонентите сетивност, разбирателство, калкулус и душевност. Свободата като идеал; общеенето е потенциалът на общуване ("хубавата музика").
    2. В градиент (приливът на живец): език, спомняне, разбиране, историчност; идейността (във феноменология на разбирателството) се (съпричастие в обезплътяване) разпада интуитивно на компонентите сетивност, разбирателство, калкулус и душевност. Любовта като цел; общението е градиентът на общуване (въплъщението Lzzy Hale).   

----------
** Хранене. Кантовата строителна метафорика разграждам в утробната си (Кант, "Идея за една универсална политика от космоисторична гледна точка", т. е. моят превратен превод по Хр. Стоев). (Ето защо предвид недодяланите заключения на информатиката кантианците, тъкмо заради своята изтънченост, държат толкова много да казват "изкуствен интелект".)

Естество

Що значи "изкуствен интелект"? Не бих ли бил монологичен в диалога си с антипатичен ми човек? А с вещ, към която изпитвам сантимент - не бих ли водил диалог в монолога си?

Та от много години размишлявам върху седмия сонет на Кийтс:

По неволя...

- О, срамота!... Щом речено е,
с теб ще обитавам.

- Ставай, ставай, че напечено е!...

- Нека не и посред свъсените сгради,
струпани накуп в неразбория...

- Пък ще се качим в природната обсерватория,
от'дето долчинката, склоновете млади -
все потънали в цветя, -
рекичката вълниста, чиста
са като на длан;
аз бденията ти ще отморя
край дървеса-обители.

- Де щъркели прелитат ли?

- Елен там с бързолетен скок
подплашва дивата пчела
изпод камбанката на напръстничето...

- Прости, че... То
аз с радост бих рисувал,
пропътувал пъстри сцени с теб ad hoc,
беседа сладка на невинен ум и...

- Мойте думи изпровождат мисъл;
ето тук съм се подписал!
Би доволствал в туй, бай...,
божествен дух дори!

- Ах, ах! Че преблажено би било, нали,
ако две родствени души-моления

възходеха при твоите селения.

Как, чрез бъркане с език в носа, Романтизмът, увенчал ред междинни епохи, възвръща античното.

Да си дойдем на думата

Електроенергийната аналитика - феноменология на разбирателството.

Ръсел и Витгенщайн. Те помежду си са уж в разбирателство. Логиката "и да, и не" е нематематична. Трябва да се търси за езика и математиката обща основа. Как по същество би могло си разговарят математици с нематематици? Повежда се Витгенщайн по своя учител Ръсел. Математика извън логиката "или да, или не" не може да има. Пише своя трактат за езика, своя "Логико-философски трактат". Инженер е Витгенщайн. Ръсел не е. Езикът е нещо повече от математика, нещо повече от език е математиката. Отрича се от своя Трактат Витгенщайн и прегръща в понятието за езикова игра логиката "нито да, нито не". Сдобива се в перспектива електроенергийната аналитика със статуса на философска методология.

Диджити и по вертикала

(мястото на емоционалното вълнение)

Смисъл и смисъл: какъв е смисълът, че практиката (например практиката да се слуша музика) би могла собствено, вместо осигурително, да бъде метрична?

Нека, по направление, единична къмто нарастване (в десетичната бройна система) мощностна стойност (m = 1) се изобрази в отсечка (n); и ето че скалирането или е пропорционално ("10": n = 1), или логаритмично ("lg": n = 0). Т. е. че например:
          "10": m = 1, 10, 100, 1000... -> n = 1, 10, 100, 1000... {n = m};
           "lg": m = 1, 10, 100, 1000... -> n = 0,   1,     2,       3... {10^n = m/1 -> n = lg(m/1) [B, Бел]}.

Пропорционалното нарастване на отсечката не би могло да бъде минимално, а логаритмичното не би могло да не бъде едно минимално с натрупване; та смисълът на логаритмичното нарастване, нежели към добавка, е в степен на нарастване (апорията "Ахил и костенурката", едно "надбягване по вертикала": че в изявително наклонение Ахил щял да настигне костенурката). Степенното нарастване изисква свой минимум, съобразно който степенната динамика (амплитудата на sinus cardinalis) подлежи на пряка дигитализация.

Пример: музикалната динамическа дискретизация в звукозапис.
Прагът на човешката чуваемост: приема се 20μPa (звуково налягане).
Шумовото налягане от микрофон: 16dB (спрямо прага, приема се).

Звуковото налягане от симфоничен оркестър (предел): 104dB

          (спрямо прага, приема се).

Чистият звук: (104 + 1) - (16 - 1) = 90dB.

Обхватът: 20lg(2^n[bit]/1) ≥ (90 + 1) dB -> n = 16bit -> 20lg(2^16) = 96dB -> 96/(2^16) ≈

          0.001dB (приема се) << 1dB (средната чувствителност на човешкия слух,

          приема се).

Забележка: "10lg" мощост [dB] са еквивалентни на "20lg" поле [dB].

Приемствеността на смисъла в степенната динамика се осигурява от максимално възможното (спрямо 0) честотно отклонение на хармоник; приема се 20kHz за човешкия слух -> фазова разлика 1/40 000 s между sinus cardinalis-ите -> хоризонтална дискретизация по стандарт 40kHz + 4.1kHz заради неизбежността от наклон 20kHz | 22.05kHz при аналогова филтрация (както е формулиран стандартът).

Забележка: партитурата е надстройка.

Ала практическият смисъл е смислово недостатъчен, емоционалното вълнение (да си в практиката си петимен) е подходът му евентуално къмто смислова пълнота; пък душевността в противен случай е неуместна. Експресивните натури съществуват емоционално (и препитателно) оковани край вонящо блато там, де нещата се решават оправно (понеже иначе няма как човек сам да си решава нещата).

И казвам, че експресията допуска импресия.

Позитивно против проформата

Гражданските права не струват и пукната пара, ако тъкмо по силата на гражданското (в широкото значение) право не се изяснява кой пие и кой плаща: ала тънкият момент на недоволство е да се разбере, че проблемът си е чисто маркетингов.

Разведряване

19 юли' 2020, Шумен. Аз съм пожизнено с наследствена пенсия и вече гледам по пенсионерски телевизия. Ето, всеки петък в YouTube по On the Air (на компанията на бившата рок-певица Linda Perry "We are Hear") пряко от 23:00 българско време едночасовото предаване "Raise Your Horns with Lzzy Hale". Излъчва се изот избата (домашното студио) в къщата на Лизи, намира се в Нашвил (15:00 тамошно време). Тя сама изготвя сценария и си кани гостите; екипът осигурява телемост, въпреки че техническите проблеми по мрежата не са рядкост (и че момичето не е виновно) ... Та завчера гости бяха от една рок-група (Badflower), чийто вокалист (Josh Katz) имаше рожден ден (30 г.). Някой е записал излъчването. Нашата примадона какво е накачила в студиото си зад своя гръб? и що за серенада изнася в началото? link. "Happy birthday, 30", циркаджийска феерия, мило и сладникаво. Макар да сте сурови люде и че не ги усещате тия работи... И все пак тя е ламя.

Хуманизация

Йоан 14:6: "Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Отвръщането от разпятието: ей го отказа да славиш господа. Истината сега е онуй, що лъсва. Богословието не слави господа, словеси го, оказва чрез господа почести на истината; четка я, прави ней вятър, обосновава я, припознава лика господен... Чувството на чиста вина е в туй, щот' дори себе си да не ти се удава да обвиниш. Околност му се очертава при повод; търси се дом, домакинство. Същинският комплекс е да чувстваш не само без причина, ала и без повод вина. Истината неоснователно лъсва. Същината тук иде: иде изневиделица. Самото съществуване да се страхуваш, че те застрашава. Наричам туй византийско-комплексарска идиосинкразия, пък богословието като богославие - един византийски комплекс; неговият ареал е българското общество, свърталището на истината.

Емоционалната градация

Възходящата "към възбог" експонента може условно да се маркира (изземе) в четири "точки" (двуделия): (1) основаваща, (2) повдигаща, (3) колянна и (4) отприщваща; условността се обезусловява в експресия.

Та "Walk All over Me" е ранна песен на Lzzy Hale в си-бемол фригийски доминант и тегне, съответства неразрешено на ми-бемол хармоничен минор; 6-струнната китара и 4-струнната бас-китара се настройват по стандарт най-ниско в тон "ми", т. е. тук строят е понижен с полутон за "тежина"... Музикографска рядкост е песента, тя отдавна не я изпълнява. Документирана е в сносно аудио от концерт на 3-ти март' 2006-та, Атланта, "The Roxy" (link); както и (с много пресилено аудио) във видеооткъс от 11-ти февруари' 2006-та, West Des Moines, "Val Air Ballroom" (link, месецът в уточнението към записа е сгрешен). 

Песенната структура, съобразно гореизведената схема, е [1 - 2 - 3 - 4] + [1 - 2 - 3 - 4] + [4 - 3]. Кулминацията е в края на първия дял на "4". Първият "+" е приземяващ преход, вторият е въвеждащ в солокитарния разказ. А завършекът е с натъртено към фразата "walk all over me" "3", за да се внуши незавършеност в бетовеновски финал, сиреч вгражда се във вечност "горенето", терминирането. Отявлен пример на изкуството на емоционалното градиране... Да, текстът, тоналността, сбитото времетраене, структурата, темпото, ритъмът, рифирането, китарното соло, паузите, гласът, визията, жестовете и въобще музицирането са впрегнати в една-единствена цел - убедителността, мощта, опустошението, изгубването. Лизи е като гепард, всичко у нея е пригодено за емоционално градиране, както за демараж у гепарда. Овладяла е тя днес това в примадонна рутина, което прави познайницата ни неотразимо симпатична.

19 юли' 2020

Безусловността от възбог

 (fallen from grace, как "или от Сина", разколът в Троицата)

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога." Тъй започва Евангелието от Йоан.

Пък монологично аз, бидейки субектът на разговор, не губя (както погрешно се смята) дълбочина, но съм просто под условие на общуване в слово, та диалогично, бидейки вече обект от обекти на разговор, съм под (предвид "филиоквето") взаимоизключващо се условие на общеене в слово и общение в слово, сиреч че по волята божия общуване в слово се е тъй или иначе "приземило" и би могло с право да се каже вместо "аз" "човек".

Ето и емпиричното до-казателство (важи и при слуха): затворя ли си едното око, аз, бидейки субектът на сгляда, не губя (както погрешно се смята) дълбочина, но съм просто под условие на общуване в зрение, та с две очи аз, бидейки вече обект от обекти на сгляда, съм под (предвид "филиоквето") взаимоизключващо се условие на общеене в зрение и общение в зрение, сиреч че по волята божия общуване в зрение се е тъй или иначе "приземило" и би могло с право да се каже вместо "аз" "човек".

I fall on my knees and raise my horns to the air (откъм невъзможност за свръхчовешка антропология, т. е., Ницше, че "човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато").

Lzzy и нейната цена

Ако исках на всяка цена да бъда инженер, нямаше да напусна НЕК (2012): не търпя над главата си философи.

Myrmecia

Трансхуманизмът е авангардът на мъртвия господ срещу разума; пък истерията на общуване - авангардът на разума срещу мъртвия господ (Шопенхауер, "Светът като воля и представа", I, 27).

Различието. Предизвиква се диалогът (общуване): трансхуманизмът е диверсията в общеенето, а истерията на общуване - в петимността за общение.

Остатъкът. Не мислиш ли, друже, че остава очи в очи помежду двама ни, щото единствено да опитваме да се информираме от време на време един друг що за аспект (-и) или детайл (-и) как сме харесали: ти - в твоето относно мен цяло, пък аз - в моето относно теб цяло?

Общочовешкото

Аристотел: общеенето е потенциалът на общуване.
Фурие: общението е градиентът на общуване.

Идеята за изкуствен интелект

Изот сънност, каквото е шопенхауерианската идея, мислене опосредства в разсъждаване интуиране, размишляването е всъщност размишление. Интуирането трае, а разсъждаването протича (Бергсон, темпоралност); т. е. разсъждаването борави със, е затворено във памет. Общуването, опомнянето, преди всичко се опомням: отчуждава се в аналогова обработка интуирането, свежда се в навик мисленето, а в дигитална - разсъждаването, ин-формиране; дигиталната, нежели присъщата, памет, тъкмо поради отчуждението, е собствено неисторична, ако и да е хронологизирана. И ето че Тестът на Тюринг, предполагайки общеене, платоническа идея, откровяване, критикуване, е неуместен: разсъждаването не вирее на дело иначе освен в общение, спомнянето, та "изкуствен интелект" не се казва (все едно да кажем, че навикът е едно изкуствено мислене); критикуването би могло да се отнася до самозабравил се в истерия на общуването интелект и мислене. Има у Lzzy Hale тревожна песен по въпроса, казва се "Skulls".

Моето безпокойство

Пишат Кант, Шопенхауер книги, философия, ония световни ерудити, и зоват в протежение свои предшественици и свои съвременници, свои бъдници, вписвайки се в световната традиция. И пишат днес книги, пишат философия еди-кой си и еди-кой си, и също са световни ерудити, ала извеждат отзад под линия всички свои позовавания, за да се открои личният принос неоспоримо, заедно с начетеността. Защо? За да избягат стандартизирано от традицията ли? Или за да "правят" наука, поощрявайки изучаване? Или за да се пресече в оправдание плагиатството? О, всуе! Не: а защото наоколо, в своята свързана суета, научното множество би потъпкало властно, и всъщност семейно, всяка естествена и дори не напълно съзната претенция да принадлежиш повече или по-малко самотно на голямата, шестващата невъзмутимо като керван през пустиня традиция. Кант и Шопенхауер не таяха безпокойство пред подобен лай и суетня. И не само те. Сещам се за Спиноза и Киркегор. И не само те... Тяхното безпокойство беше другаде.

Признание

Самият мой учител ми помага неимоверно повече (да се подготвя, щото да умра спокойно), отколкото би сама по себе си която и да било (ако и по негова препоръка) нерецептурна книга.

Под наука

... разбирам изучаване.

Рубиконът

Всичко иде от идеята на Фурие, че топлината е температурен градиент нежели температурен (Аристотел) потенциал.

Що инженерно е информация

1. Метриката изисква между всеки две позиции трета; това положение не може да се отмери, ако обхватът е отворен.

2. Параметрите на хармоника са честота, амплитуда и фаза; амплитудното отклонение е максималното, максималното фазово отклонение е 180 градуса, максималното честотно отклонение (спрямо честота нула) трябва да се пред-положи (затворен обхват), за да е наличен хармоникът.

3. Представящото се е метрична честотно сума хармоници, т. е. всеки хармоник в сумата може да се изменя по амплитуда и фаза.

4. Метричната честотно сума хармоници формира крива във времето линия.

5. Кривата във времето линия се равнява на сумата от sinus cardinalis-и с максималната метрично честота, текущата амплитуда и фазова разлика, реципрочна на максималната метрично честота по две (дигитализация).

Смисълът "ин-формация и откровение"

Информативната връзка: "има-няма пет човека": информативната оценка е безкритична; феноменът информативно е феноменален.

Откровената връзка: "те са от малцината...": откровената оценка е критическа; феноменът откровено е логичен.

Мисля, че

IT идат не да заменят неразбираемото, а да го обезсилят.

Като че ли я прочетох

Информацията сама по себе си е онуй, от що човек собствено се възпалява; информационното здраве се корени в sinus cardinalis (туй обезсилва в мойте очи книгата на Scott Lash; не ми е необходимо да опознавам от първа ръка, че да намразвам или заобиквам).

Матернизмът

Никой не се ражда по свое желание, сиреч животът опира да живеем заедно. Как опира? Ами като щото благото е, което се произвежда. Полага се справедливост. И ето най-несправедливото възможно (т. е. и все пак човечно) сложение: робо-господското препитание. Та производствената моноструктура въобще или е пирамидална (благото се разпределя вертикално), или екипна (благото се разпределя хоризонтално). Какво е сложението и коя там или там е структурата са взаимонезависими. Структурният хибрид е непроизводственото производство (едните препитават в отрицателност, вместо просто в грижа, човещина, другите): несправедливостта се снема, а с нея - и справедливостта. Проблемът тук не е за справедливост, а изобщо за сложение. Че хибридизацията произхожда предвид отказа (матернизъм) да живеем во истине заедно (да живеем съгласно общностна харизма; и, да, тя е харизмата на общение, нежели общеенето и нито, разбира се, безчовечността: безчовечността е да консумираш другия). Матернизмът (т. нар. феномен "византийски комплекс") е богословието като богославие; или, с една дума, оправност. Гнусното (в концепт), неразбираемото (Абелар): и е да се живее откровено.

Персоната феноменално

"Философията се занимава преди всичко с общото, общото е преди всичко обществото" - учеше ни в ТУ - Варна (1990) асистентът. А това е от нейния хол; Нашвил, 3-ти юли' 2020 (изд. 3-4-ти, YouTube: link) ... Lzzy Hale & Joe Hottinger; "I am the Fire". Съзерцавам лицето, не слушам гласа, нито своя слух, а нейния: слушам как тя чува себе си. Огнена пантомима в реч. Пречиства ме от емоционалния нагар, обезоръжава ме, ето, молитвен съм до сълзи; подкопава ме, политам в сладостта на отчаянието... И не само мен пречиства, всички го споделят, тя също го знае. Особеното тук е, дето ме мъчи страх по препитание, загнездил се е; т. е. безнадеждността, абсолютният укор: което тя не предполага (обществото).

Една идея

1. Естествознание. Импулсът във физикално понятие е моментното (във времето) количество движение на физична точка, т. е. произведението от масата и моментната (във времето) линейна скорост на точката; и е вектор, доколкото линейната скорост, освен величина, е и вектор (пространствена посока). И няма как, моментумът при това положение е роторна величина, бидейки векторното (нежели скаларното, обикновеното) произведение от импулса на закривяваща траекторията си физична точка и радиус-вектора на закривяване (перпендикулярни са). (Пък векторното произведение по принцип е вектор, който е перпендикулярен на равнината на два вектора, образува с тях дясна тройка и е с дължина произведението от дължините им и синуса на ъгъла между тях.) Неопределеност: уточни ли се времето, размива се (поради неизвестната занапред посока) местоположението, както и обратно: уточни ли се местоположението, размива се (поради неизвестното занапред закривяване) времето. Но ето че ако, субстанциализирайки масата, наречем импулса "моментум", следва, в смисъл на действаща сила, да наречем "импулс" всяка промяна на моментума: времето и пространството престават да бъдат присъщи.

2. Обществознание. 6 юли' 2020. Президентските избори в САЩ са на 3 ноември. Цветовете са обратно на нашите, т. е. републиканците са червените, демократите са сините... Какъв лозунг преди няколко часа Lzzy Hale е поместила в Instagram (като благоразумно сетне се е смълчала): link! Ето някои коментари (от чието блуждение проблясва хрумването кой всъщност трябва да бъде президент тъкмо като идещ от село, но искрящ с озарението на гражданството обединител на нацията, мъжкото момиче с харизмата същевременно на еуфорията и благоразумието):

"I hope all the racist Republicans try starting a war when Trump loses."

"I will be voting and it will be for Trump."

"The rioters are underage, they can't vote."

"I love how a lotta people claim to be Rock fans, but have the audacity to vote Trump; maybe there's a reason literally every Rock star hates the guy!"

"What happens when you despise both choices and feel as tho' we are fucked either way?"

"Us, Europeans: 'Hey, there is another post up about the US election; let's have some fun and check the comments.'"

"Trump' 2020! Unless you think communism is the utopia they tell you it is."

"Thanks, Lzzy, for being a strong voice for change!"

"Trump! Landslide! Best president since Reagan. Only way to keep America great."

"Vote your conscience and don't apologize for it. Also, maybe not announce. Just take your vote and leave it there. Perhaps politics should be taken off the table. Let's all like each other again."

"Vote Republicans, they may not be perfect, but the Democrats are insane. The fringe Left have fractured the true Democratic party."

"Trump breaks laws left & right because he thinks he can do whatever he wants. He doesn't have any idea about what the Constitution means. The Constitution is a lot more important than philosophy on guns & abortion."

"Vote however you want, Lzzy, but you're right, everyone needs to get out and vote."

"Vote for the people who will best represent you, this is a representative republic! We only vote in a democratic process."

"Democrats looking like they're preparing for a holocaust and celebrities act like the sake of humanity banks on voting for that shit."

"The vast majority of your fan base seems to be problematic, Lzzy."

"I liked the bitch before she got all political. Stick to playing music and making sandwiches!"

"I love you, Lzzy, I really do, but until we get a viable choice, voting is not the answer; revolution maybe."

"If only we could vote for you!"

"I vote for the Lzzard queen."

"I just love how accepting people are for severe psychiatric conditions like narcissism: deranged orange twat."

"We shall see how happy they will be when the economy has to be shut down again because rednecks couldn't wait a few more weeks. Sadly, the country clubbers won't be the ones who die from Trump's plague."

"Since Biden will lead you back to the depression in regards to jobs and throw the Constitution out the window... There's only one guy running that can get the economy back working and not take it on the chin from other countries."

"God help us with the screwed up choices we have for president!"

"It would be nice to have something to vote for as opposed to vote against."

"Yes, ma'am!"

"Trump will lose in November, but not step down! Lzzy, I am worried. 57, disabled, and hope to see the States back to a democracy! Right now I think we have about 7 states on the East coast and about 3 on the Pacific. What is wrong with the yahoos from the rectangular states?" (Коментарът е в Twitter: link.)

Лизи, с оглед на себе си, ще гласува против Тръмп.

3. Идеята ми е, щото чрез историцизиране на естествознателния подход и деисторицизиране на обществознателния да се загърби до история на философията диалектиката, за да се неутрализира възможността на поучение.

Що ми е философията

Трансценденталната аналитика (Кант) се обобщава до положението:

- трансценденталното трансцендиране е функционалното (звуковият тембър) изменение с оглед граничността (звуковия тон) на функцията (т. е. звуковият тон е трансцендентален на звуковия тембър), функцията е (във времето) траещо диференциална, тя (пространствено) се доказва трансцендентално (че звуковият тон доказва звуков тембър, връзката е многозначна);

- трансцендентното трансцендиране е (цветният тембър) функцията с оглед граничността на функционалното (цветния тон) изменение (т. е. цветният тон е трансцендентен на цветния тембър), функцията е (в пространството) интегрална, тя (времево) траещо се доказва трансцендентно (че цветният тон доказва цветен тембър, връзката е еднозначна).

Трансценденталната диалектика се свежда по аналогия до положението, че би следвало антиномията да е трансцендентална на "точкова в пространствовремето функционалност"; та идеята тук би била трансцендентна на антиномичната функция.

Ала пространствовремевата функционалност е разпространителна нежели точкова; пък точковата функционалност е феноменологична нежели пространствовремева.

Трансцендентална (сиреч извън диалога) диалектика не е възможна иначе освен от Хегелов тип:

n-торката е йерархичната форма, нейната зидария е диалектиката: единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то; та основанието е безчетността, безчетността като достатъчно основание да се принажда диалектика се явява електроенергийната аналитика. Пределно е становището, че свободата е осъзнатата необходимост да се обичаме; йерархията, ней свише това постмодерно становище вкоренява, се състои снише от следната историко-философска поредица епохи с главни букви: Класичната, Средновековната, Просветната и Модерната.

Метод и философия

Свободата е осъзнатата необходимост (Спиноза) да се обичаме (ето моята добавка). Та без добавката философският метод, наместо електроенергийно аналитически, би бил диалектически, свободата би била идеал; идеалът обаче е влюбената целесъобразност, пък свободата - тъкмо изгората в отрицание. Ала това в историята на философията именно е разрешаване нежели проблем. Фотин Марчев*, в своята книга "Философия", нарежда осем историко-философски елемента (цитирам):

- антична философия;
- средновековна християнска философия;
- философия на европейското Възраждане;
- философия на Новото време;
- немска класическа философия;
- сциентисткото направление в европейската философия;
- антропологическо направление в съвременната европейска философия;
- екзистенциализъм и философия на съществуването.

След което представя историко-философския метод, диалектиката, що няма друго приложение, освен да се достигне до Камю, сиреч до под крушата (там, откъдето тръгваме).

----------
* Слушах при него един семестър лекции (1990-та, ТУ - Варна).

От и към

Откровение 13: "И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей... за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек..."

- Ето откъм сцената: божествено откровение с една чисто човешка магия, евдемонии.

- Човешка, бих рекъл пък аз, откровеност тук с една нечовешка магия откъм сцената, 'cause "I'm not an angel", she sings.

Защо изобщо "Wille"

Обусловеното, нежели уж от няма и къде пръкналото се (въпросът как въобще стоят нещата не стои), е обусловено с разликата спрямо обусловеността си; т. е. обуславяне минус обусловеност е равно на обусловено. Обуславянето е интензификацията на представление, а обусловеността - екстензификацията; обусловеното представлява, то (житейски) до-казва случила се интензификация. Представлението (сбъдновението, спомнянето) е, че екстензификацията не зависи иначе от интензификацията освен топографски: обстоятелство, което се нарича комуникация; сиреч комуникацията е това, което въобще се предоставя по живец. Та комуникационната интензификация се нарича вживяване; взаимовживяването се нарича тъкмо комуникация, откровеността е човешка откровеност.

Формулата

"It's all about communication" (Lzzy Hale, 28 апр.' 2020, Twitter, link); т. е. иде реч за формула (примерът е с при полов акт съчетание, накълбяват се разкрепостяващи табута, нахлуват закрепостяващо при тотемите, разгонват ги към периферията).

Едновременност и същевременност

Тренделенбург: съществуването е членоразделно (ето езичие).

Брентано (пълнотата): членовете на съществуване са битие (субстанцията), насъщие (модусът) и съществуващо (акциденцията); тяхната едновременност означава, че съществуване се отчленява в откровение (бъдното на вечността, дедукция, хоризонта на времето, историчност при себе си), сиреч едно или друго съществуващо се определя категорически (атрибуция).

Хусерл си дава сметка за атрибуцията, но Хайдегер отказва; утвърждава ли се в атрибуцията пълнотата или се отчуждава?

Сартр (нищетата): роден съм си безсмислено (и ето битието ми, субстанцията ми), т. е. живея си от страх (и ето насъщието ми, модусът ми), т. е. ще си умра случайно (и ето съществуващото ми, акциденцията ми); същевременност (минало-настояще-бъдеще), ако съществуването съм си аз, индукция, живец, траенето, вечният възврат.

Ясперс: как обаче се преживява? неразбираемото е да се живее откровено.

Разбираемо е: било понятно, било непонятно

Понятието за опит е трансценденталната (най-общо) логика, опитът непонятно е заниманието.

Понятието за изгода е трансценденталната етика, изгодата непонятно е съпричастието.

Понятието за съблазън е трансценденталната естетика, съблазънта непонятно е идеята.

Понятието за човещинка (сиреч за опит, изгода и съблазън) е трансценденталната антропология, човещинката непонятно е разбирателството.

Понятието за човек (откъм невъзможността за трансцендентална антропология) е трансценденталната феноменология (онтологията на забелязването), човекът непонятно е представната ми (Й. З.) идиосинкразия (откъм невъзможност за свръхчовешка антропология).

Забележки:

(а) "трансцендентално" тук е антоним на "догматично"; догматиката извиква в реакция скепсис (Кант премахва тая проблематика);

(б) "непонятно" тук е синоним на "трансцендентно"; трансцендентиката извиква в реакция позитивизъм (Шопенхауер премахва тая проблематика).