Против универсалната сглобка

У-свояването като универсно, нежели просто като университетско.^

(Виж Калин Янакиев, "Университетът не е просто 'фабрика' за знание",

Портал "Култура", 7 юни' 2026: link.)

----------

^ Това означава как моето философстване дава резултат.

Управление на камшика и камшикът на управлението

Ами трудов навик, автобичуването се обезболява. Навик в труда е друго. Трудова мотивация се усвоява по камшика на управлението. У-свояване. Пък българинът работи устойчиво, когато работи по навик. Тоест нито природно, нито културно - 

а виновно. Виновно пред кого? Разбира се, че пред тарикатлъка. 

И че неустойчивостта на труда у теб, българина, иде тъкмо щом - нежели по тарикатскому - се отдадеш на тарикатлъка си. "Грешиш, защото си виновен", 

ще трябва да си рече изначално и българинът.

Класицизъм и Романтизъм

Двама пейзажисти, живели са около началото на 19-ти век. Та те са Jean-Joseph-Xavier Bidauld и Caspar David Friedrich. Първият съзерцава, пък вторият наблюдава. Класицизмът е като да гледаш с едно око. Няма никого. Jean-Joseph-Xavier Bidauld, "Paysage de Narni avec le pont d'Auguste", 1790. Caspar David Friedrich, "Der einsame Baum", 1822. Някой присъства. Съзерцателят "къделиприпка", Наблюдателят "къделинее". Панчо Владигеров, "Класично и Романтично"... Metallica на 19-ти май' 2026 в Полша са събрали 90 000 човека. 

И ето че в моето удивление попитах AI колко струва Metallica понастоящем. 

И ми отговори той, че едно е колко струва марката, и че друго е колко струва Metallica по своята вървежност. Да, та се замислих. Едно е да си продадат марката, друго е да продадат само себе си за поредното турне или албум: срещу дивидент. Понеже ако си продадат марката, няма да бъдат на такава почит сред 

мениджмънта - щом си на хонорар, - дори почитателите да не усетят. Но коя ли от Metallica е любимата ми песен? "The Memory Remains". Шумен, 6 юни' 2026.

"Нещата в България стават с опипване"

Изпълнителите на обществени поръчки отказват да поемат поръчки, когато няма далавера; и ето защо се освобождават капиталови разходи, с които пасивно се попълва бюджетният недостиг, който пък в противен случай щеше да се попълва активно (ако обществените поръчки се изпълняваха както трябва). Но Радев казва, че обществените поръчки, бидейки скрит недостиг, чакат. Шумен, 5 юни' 2026.

Виграване и у-свояване

    Трептенето "звук" се улавя чрез ухото, та НЕ подлежи на усвояване.

    Трептенето "цвят" се улавя чрез окото, та НЕ подлежи на усвояване.

    Трептенето "свое" се улавя чрез самото време, та ПОДЛЕЖИ на усвояване,

да, на у-свояване: дето ти, усвоявайки болката и насладата, 

нежели свиквайки с тях; пък с виграването се бяга от проблема^.

    ----------

    Ами трептенето се характеризира с амплитуда. 

    Но амплитудата е синусоидалната граница на диференциране: 

че възможно най-острата една и съща амплитуда 

е максималната синусоидална граница на диференциране; 

тоест абстрактният сбор от всички косинусоиди 

е функционният показалец, 

който пък отговаря на сензорната чувствителност,

както и на вътрешната сензорна чувствителност.

    ----------

    ^ "Oh, baby, let me taste you, shake you, 

tie you up and break you;

'cause I've been alone, 

left on my own for too long,

oh, damn, too long, too long, too long..."

    - Lzzy Hale, "Do not Disturb".

Усвояване в нулева сума (у-свояване)

(1) f(x)^: [x → f(x)]^^

----------

^ "намирам се в уж времето" 

^^ "изгубвам се в уж пространството"

            (2) ∑ (k = -∞ | +∞) A(k)^ sinc{ω [x - k/(ω/π)]}

                  ↕

f[(m/π) x] → ∑ (n = -k | +k) f(n)^^ sinc{m [x - n/(m/π)]}

----------

^ нулата е отсам абсолютно, тоест "намирам се във времето"

^^ нулата е оттам относително, тоест "изгубвам се в пространството"

"1" → ! "2"

Ако това го разбереш, главата си ще отрежа

(Шегувам се. Сигурен съм, че ще го разбереш)

Нещото за у-свояване

(снимката се увеличава)

историчност на възприятието, темпоралност на впечатлението 
→ ! темпоралност на възприятието, историчност на впечатлението

f[(m/π) x] → ∑ (n = -k | +k) f(n) sinc{m [x - n/(m/π)]}.
Затова казват, че музиката на Franz Liszt е на вълни. 

    Нали си гледала филма "Нещото"?

    Ти в моето възприятие си червената линия,

а синята линия си в моето впечатление;

вместо иначе.

    Тоест теб те възприемат колегиално 

(синята линия),

ала се впечатляват от теб знаеш как 

(червената линия);

но ти тъкмо впечатлението искаш да се яви.

    Хем се разминавам с теб, хем се засичам с теб.

Та ти с това ме държиш - пък аз на това се надявам.

Твоето попълзновение.

Дигиталното себефункциониране

Ана-лог-овата (на-лож-ителната) функция: y = f(x): x → y (аналог).

Дигиталната (изказателната) функция е ракурсивната сглобка. 

Ракурсът (sinc) пространно (x) е кухина ВЪВ ВРЕМЕТО + отсамност: 

sinus(x) / x = sinc(x).

Поредният ракурс ВЪВ ВРЕМЕТО се намира отсреща: π (180 градуса).

Сглобява се функция от ракурсите:

y = ∑ (k = -∞ | +∞) A(k) sinc(x - kπ) ↔ [f(x, y) = 0: (x, y) → f(x, y)].

Дигитална въобще чувствителност (ω > 0):

y = f(x, ω) → f(x, y) = 0, у-свояване:

y = ∑ (k = -∞ | +∞) A(k) sinc[ω (x - kΔx)]; ω Δx = π.

f(x) = y = f(x, ∞^).

----------

^ Недигитална изобщо чувствителност.

Папкането като проблем

1. Франц Брентано

мАкроконструкция → мИкроикономика

                 ↕        у-свояване      ↓

     мИкроструктура → мАкрополитика   

2. Хусерл & Хайдегер

мИкроконструкция ← мИкрополитика

                 ↓           папкаш         ↑

    мАкроструктура → мАкроикономика

3. "2" → ! "1"

Franz Liszt, "Bergsymphonie"

"Такива са реалностите на Романтизма" не е романтичният свят; романтичният свят е светът от произведенията на Романтизма. А ти произхождаш от романтичния свят - но живееш в света на "такива са реалностите". Обаче аз с половин час мога да ти покажа какво в романтичния свят се случва. Тонът на тържествуващия дух и тонът на опустошената душа в любовната игра помежду им. С всичките събития, които картинно произтичат. И ето, страдам от мания по теб заради травматично събитие: че попаднах на теб. И ще ми повярваш ли против "такива са реалностите"?