"... аргументи за това, че светът не може да няма начало на времето си и че, напротив, той не може да има такова начало, са формулирани още през Средновековието от т.нар. схоласти. А в тия 'мрачни', както се твърди, години тогавашните студенти по 'свободните изкуства' в Сорбоната, Оксфорд, Кеймбридж и т.н. - по това време петнадесет-шестнадесетгодишни - в порядъка на 'упражнение' е трябвало да разрешат противоречието помежду им.
Дали днешните биха могли да го направят? Лично аз съм го опитвал с моите студенти." - Калин Янакиев, "Помислете над тази загадка", 4 ян.' 2025, Портал "Култура" (link). Едно изречение, прост отговор: емоционалността не е мотивационният фактор в среда, с която, ето ме, живея (да, в която "светът не може да няма начало на времето си"); пребиваването обаче не е за решение (пребиваването: "той не може да има такова начало"). Истинската загадка е следното: обратен завой, моята половинка. Ти. "Пуснеш се по пързалката".
Не се справиш с емоциите си. Не ги разпознаеш в палитрата им. Та току потънеш. Подтиснеш ги чрез манипулативна готовност, изпод която на свой ред се надигне изземащ личността гняв. Необходимо е да се отвори изпускател. Нацелиш се...
И пак, и пак. Скука. Умора. Отегчение. Маниакалност. Лекът е обратният завой. Усвоиш гнева. Разпознаеш палитрата. Приложиш стоицизъм. Стоицизмът изисква публична комуникация. Избегнеш сковаността. Правиш завои. Не че вземаш завои. Ре-кламираш езика. Да, или в среда, в която емоциите се изразяват, вземат се завои: епикурейство, ре-кламира се мисленето. Лекуваш се разпознато.
Или в среда, в която нито мисленето, нито езикът се ре-кламират. Ето. Отсъства упътване. Лекуваш се инкогнито, и макар по лекарска препоръка. И тъкмо това твое инкогнито, твоята гениалност: ами то е ничията земя към епикурейски преход! Шумен, 4 ян.' 2025.
