"Don't go to the edge of rainbows,
Don't wish on a rising star,
Dream evil! The dark that you find
In the back of your mind"
R.J. Dio
(т.е. хиперболизирам посланието)
- И ето, Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда - що бързо прелитала, пърхайки с крилца щастлива, и правила което ней харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Понеже той внезапно се събудил, и ето го: несъмнено е Джуан Джоу, случайната смърт на сънуваното. Но дали току-що е сънувал, че е пеперуда, или току е вече пеперуда, що сега сънува него, издейства болезнената смърт на сънуващия?
Що изобщо за смърт! (Смъртта си я взех по Лъчезара Пръвчева.)
- О, ами умри житейски, умри заради пеперудата! Като не мож' насън умря,
дет' само безболезнено, - и нито насаме, дет' само неслучайно.
- Като пък чие изискване? Метаморфозирала гъсеница. Но ето че не иде реч за колапс на житейското за към насън, ту в насаме - но иде за житейското в суперпозиция от към насън, та в насаме. Въобще. Че самотата за добро.
