И то за пръв път. И дори не я вадя от портфейла. Еха! Страхувам се от, изглежда, общуване в еврови знаци... Та всички касиерки ме познават от десетилетия. И едва днес едната, дето ротационно варди на касовите линии, ме попита учудено защо всеки ден купувам по десет кисели млека. Как съм ги, видиш ли, изяждал, не ми ли писвало. Комай ме коментират. Смотолевих как уж не ям нишесте и прочее. Нито колбаси. А другото се готви. "Браво", рече ми усмихнато. Нима предполагаше колко нависоко се целя. Пък добре де, кой продукт в шуменска мол-бакалия е разумен и неангажируем източник на белтъчини, освен прецененото кисело мляко! 'Баси мизерника съм. Шумен, 14 ян.' 2026.
14 януари 2026 г.
Аз в Еврозоната: начало
Наканих се, прехапах език, отидох на пети януари заранта в банката, за да се, разбираш ли, отърва от левовия кеш. Аман! Изтеглих билетче; чаках половин-един час и нямаше по таблото надежда. И щяха накрая да ми се скарат, дето все не съм разбрал. Никой обаче не се кара на лудогорските турци. Станах, направих нетърпеливо и притеснено десетина крачки до банкомата. Да, който си стоеше безлюден при входа на претъпкания салон. Магика. Научих се веднага сам как през банкомат се внасят банкноти. Бях издърпал Екскалибур... Пазарувах само в брой. Но започнах мигом да ползвам само карта и то само през самотаксуваемите каси.
