"'Cause I'm shaking, and I'm thinking
Of something evil lurking,
And waiting for me in the house"
Metal Church, "The Dark"
Мракът и на т'слата дръжката
"Текстурата", "теслА-турата".* Множ-ество: броенето откъм тексто-кон-текстурата, че къмто числото. Ами единицата ^ се отнася към нулата, ^^ отнасяйки се към цялото си, ^^^ та към себе си, както и то. Двоицата се отнасят помежду си, отнасяйки се към цялото си, та всяко към себе си, както и то. И т.н. ТроИцата, четворИцата... Безброицата се отнасят помежду си, отнасяйки се към цялото си,
та всяко към себе си, както и то. И пр. Т.нар. Аксиома на избора. Та тексто-кон-текстурата се в последна сметка себеявява, явява се като плет.* Да, с "всички гледни точки" в майевтика - за да подтисне себе си мракът, Канторов парадокс. Пък или множ-ество: текстурата пред поглед, мрак, Ръселов парадокс (P.S.).
Франц Брентано (Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).
Unus pro omnibus, omnes pro uno. Спас Гинов вместо Arnold von Winkelried
(виж у Яна Язова). Епикурейство вместо стоицизъм.
Хегел (аман!): ^ "единство и борба на противоположностите"; ^^ "отрицание на отрицанието"; ^^^ "количествените натрупвания преминават в качествени изменения".
* "Teks". "Proto-Indo-European root meaning 'to weave', also 'to fabricate', especially with an ax." "It might also be the source of... Old Church Slavonic 'tesla'..." 20 ян.' 2026, Online Etymology Dictionary (etymonline, link).
P.S. Езикът пред поглед (вместо в носа). - (Когато тръпки ме побият: претекстът беше, че моят учител ни напусна. Пък контекстът - репликата "предполагам, работиш", от моята приятелка. Досещам се относно подтекста и гадая текста.
Ту се успокоя.) Словоначалие: контекстът е съответствието на словоизлиянието, пък текстът - на словото. Но току ето го и подтекста: как текстът се под претекст центрира около контекст; получава се, дето текстът съвпада с езика.
Та словоизлиянието е погълнато в текста, понеже словото се е попило в подтекст. О, или нима реч иде за уж безначалие: че текстът и контекстът са взаиморазтворени в език, тоест че словоизлиянието е насочено по словото? "Всички гледни точки".
Достатъчност
"Демо-крацията не е удобна, тя е сложна и точно затова е ценна." - Но няма как щото от сложността да се поражда ценност, освен посредством интегритет;
т.е. няма как сложността да се оттича в интегритет, освен с помощ "свише" (трансцендентално), но как ценност свише ("божествената гледна точка")?
"Демо-крацията не е удобна, тя е недостатъчна и тъкмо затова е ценна" ли? Безценно. Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi. Или самотата за добро.
Ами мисля, че като философ се оформих.
Мрачната реалност
Слоевете на душата са: инстинктът (долна граница); нагонът (свързващо); страстта (средищност); чувството (свързващо); емоцията (горна граница). Духът е, че мракът е оттатъшен на емоцията и че мракът е отсамен на инстинкта. Вълновостта възниква през емоцията и се изразява през инстинкта. Т.е. инстинктът откъм духа е тялото. Ами връзката между инстинкта и емоцията се губи,
щом мракът е подтиснат. Пък ето че вълновостта в такъв случай (вместо да се изразява) се усвоява, усвоява се в тялото, усвоява се или инертно, или стоически (средищност), или хищнически (приливно* или не дай боже отливно).
Та позитивната наука е невъзможна освен около философската (Сократ - Хегел) ос на уж или наистина подтиснатия мрак. Пък преходът от емоинертната къмто мрачната реалност е тъкмо на гмуркане (отрицателната наука **).
* Т.нар. Drama Queen,
която манифестирам да прегърна:
Авантюристът-домошар.
Щуро за да те прегърна, мила моя, искам
да си шамандура в корабокрушенския ми пристан.
И нима те лъжа или мажа
с нещо, дето трябва да ти кажа?
Виждаш ли ме, в ъгъла съм сгушен:
бях ли с нещо днеска непослушен?
Двама с теб кога ли ще се гмурнем,
че в безбрежна шир като се сурнем.
** Франц Брентано ^
(Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).
^ "... състоянието на криза в новоевропейската философия след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. натурфилософия... според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата... Затова и дисертацията на Брентано... реализация на неосхоластичната философска програма..." - Wikipedia, "Франц Брентано",
20 ян.' 2026 (link).
Светът & the Walls of Forever: Мракът и реалностите
1. Талес. Естествената реалност. Светопомръкване. Как нещата протичат.
2. Хайдегер. Езиковата реалност. Себепомръкване. Как нещата се узнават.
3. Аристотел. Емоинертната реалност. Светопропукване. Как нещата биват.
4. Брентано.* Мрачната реалност. Себепропукване. Как нещата се домогват.
"1" → ... → "2" ↔ "3" | "4" (логика: естетика & етика & "религия").
* Франц Брентано (Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).
P.S. Със стадиите
(i, логика) "такива са 'реалностите'",
(ii, етика) "такова беше за добро или лошо времето",
(iii, естетика) "ев-демонии"
се означава "3": "i" → "ii" → ("iii" ↔ "2") → "i".
"Break down the walls of forever,
Pull down hard on the lever;
Like a ship that's built for destruction,
I'm a metal man of construction"
Metal Church, "Start the Fire"
Шумен, 21 ян.' 2026.
"Мрачната къща" е:
(аз) деконструктивна, мрачната реалност е структурна,
езиковата е конструктивна;
(тя) структурна, езиковата реалност е деструктивна,
конструктивната е относно езика, та насериозно "мракът" е пара-ноя.
А иронично мракът?
