Тримерната
делима точка се координира по дължина, ширина, височина.
Т.е. че тримерната
неделима точка е проекция от четиримерната,
която пък се координира и по
дълбочина, oscillation as core. Но иде "тук" реч за сферично разпространяващ се лъч. Та
сферичното [t] време поглъща времето [x/c] на разпространение, ами от достижението
[x] на удължаващ се с бързина [c] на разпространение лъч. Получава се ъгловото
време [t - x/c] на въртене. Въртенето е или из от [+] отсам, или из от [-] оттам
и е във включващо "или". Че бързината
[± ω/2] на въртене по ъгловото
време на въртене: формира се ъгълът
[± (ω/2)(t - x/c)] на въртене. И ето го въртенето:
e±j(ω/2)(t - x/c); j² = - 1. Разпространението също е или из от [+]
отсам, или из от [-] оттам и е обаче в изключващо "или": +e+j(ω/2)(t
- x/c); +e-j(ω/2)(t - x/c); -e+j(ω/2)(t - x/c); -e-j(ω/2)(t
- x/c). Т.нар. спинор (Уравнението на Дирак). Проблемът при спинора е да се оразмери "x",
за да се даде точкова мяра в тримерното пространство. Понеже идеята е,
щото от към
тримерната неделима точка да се входи в четиримерното (Дираковата δ-функция, виж фрагмента ми "Symmetry Each Other", link).
СПИНОР (илюстрация):
