"... житието не е разказ за това как обикновеният човек
чрез постепенно усъвършенстване става светец,
а за това как светецът живее и действа
в света на обикновените хора"
Геро Тодоров и Десислава Драганова
Пък смисълът на обществото е волята къмто мощ, естетично е, безсмислено е. Ами волята къмто мощ е немислима, етично е. Пред-метът на мисленето е с-мисълът. Смисълът е смисълът на битието. Битието си се бъде, понеже е въз-можно. Смислено е обаче и житието. Житие-битие. И значи, че обществото може щото да си се става: логиката, естетиката, етиката... Технологията. Финансовата циркулация. Финансите как се въз-произвеждат, без да ни е грижа за люде. Самотата за добро.** Или откъм не-въз-можността на общественото бъдене *, самотност. "Битието си се бъде, понеже е въз-можно." И нима някой своята самотност лекува спрямо този цитат? Малцина са; вярват, дето с много работа се прави промяна. Философстването. Прегръщам ги, доколкото са необикновени.*** Но се мнозина от своята самотност лекуват, да, до "самост" през, през този цитат.
----------
"* Бъди обществено, вместо в ** мъртвобожие."
*** "Това, което ме кара, са преди всичко колегите."