Двама
Нощем в горски мрак щом самотата ти попие,
се натъкнеш на към лунна светлина,
самодива от сърцето ти ще пие,
без да се страхуваш от смъртта.
Евдемонизъм (себедостатъчност):
изпреварваш с утоление влечението си,
предавайки тялото си на навиците,
нежели уж не полягайки на душата,
но светлината се просмуче;
ами първото е за пред-почитане, просветляване,
вместо че изобщо пак все да се (осветлено) влечеш за утоление.
Стоицизъм (несебедостатъчност):
уж изпреварваш с тръпка гнева си,
предавайки душата си на сетивностите,
но мракът се просмуче,
нежели не полягайки на тялото;
ами второто е за пред-почитане, омрачаване,
вместо че изобщо пак все да се (помрачено) гневиш за тръпка.
Епикурейство (самотата за добро):
че тялото е фактор;
тялото се факторизира
чрез во истине освобождаващ се свръх душата дух,
тоест стоичното тяло епикурейски се явява
като духоразбивач за кандидатепикурееца
("it comes from the depths, human at sight, monster at heart"
- Chuck Schuldiner, "Spirit Crasher").
P.S. Някои шедьоври са болезнени.
7-минутно аудио:
