та нима избавлението в това е близостта, дето има как, нежели под изписаните вежди на нямането как, тоест понеже мога да се откопча, но не искам,
не се предавам, щом близостта се постави във взаимно противостояние! Сериалът "Landman", Paramount, сезон 2, епизод 2, сцената "Rebecca's Negotiation Style"; ролята е за Kayla Wallace. Ами предприемачът внезапно умира. Държал е напористо юздите. Акционерите веднага се нахвърлят да продадат компанията,
че има как. Но се явява някакъв, корпоративен уж, да, адвокат, дръзновен.
Който съумява да представи съдебни перипетии, че няма как, нека сабя покаже. Близко ни е като се продава, близко ни е като се водят съдебни дела. Как се обаче оказа? Продажбата води до перипетии, пък перипетиите водят до продажба...
И съумява, предлагайки в замяна, че компанията, изплащайки дивиденти, ще може да продължи работа, но работа след, разбира се, редица проучвания, усложнена работа, изписаните вежди на нямането как. И ето че, не щеш ли, акционерите се съгласяват на далечното, приемат да отстъпят, ако компанията незабавно продължи под отчет работата си, не се предават, натискат педала. И тъкмо това е нужното на новия предприемач: успокоени стресово акционери. Нуждата е взаимна. Ех. Акционерите обаче не съзнават себе си, настървени са за към... облекчение.
Както и предприемачът. Защото кому да се отчитам? С кого да си прегризвам шията? Кой и за какво ще инвестира в мен вместо уж в себе си? А предприемачът инвестира в инвеститор; ех, но кой ще инвестира в уж предприемача? Lzzy Hale (Halestorm), "Hate It When You See Me Cry": "I'm your Rock-n-Roll Joan of Arc,
the Queen of Broken hearts. I'm here to save the world, but who will save Supergirl? What if I'm weak, and I need you tonight? I hate it, hate it when you see me cry!"
Мигар ми подобава да го кажа! Подобава на Rebecca току от мое име. И как във фрагмента ми "Четиримерното пространство" (link) се вижда езикът, един много по-аналитичен, формален и компактен език, чрез който, казвайки същото, конкурирам Великия Славой. "Psychoanalysis does not aim at replacing the false, distorted, ciphered self-knowledge with the real one, so that instead of confused symptoms you immediately become aware of what you really are, or want. It aims at getting rid of this very need for self-knowledge, at enabling the patient to act without self-knowledge. The true task of analysis is to open up a void in the midst of our sub-jectivity. We cannot know the other, because the other's identity is cracked, open, con-structed around a void. In the very core of our sub-jectivity there is a void,
an openness towards future. It is into this void that then alternatives, possible alternatives how to change your identity, are located. A rich life comprises not only what you actually do, or experience, but also all the missed, failed opportunities. I like to go to a great city, and precisely stay in my hotel, and don't go out. People tell me:
why didn't you simply stay at home? I look through the window: I may have gone there, but I didn't." Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, publ. Jan 27, 2026 (link). Сократовото "зная, че нищо не зная, познай себе си" е ирония на празнотата.
Вижте 5-те минути с Kayla Wallace:
"Hate It When You See Me Cry", видео:
Княгинята на Рока
(Рокът жена няма,
освен собствената Си Църква,
но Дъщеря има)
Изкуството на емоционалната градация
