Понякога съм духовит

    1. Евдемонизъм. Духът е свободата. Свободата е просветляваща. Като хем задължава тялото, хем влюбва душата. Пък това е достатъчно. Та тялото е юрган за душата. Но душата току се възбуди под юргана, че пази боже за осветление! Понеже или просветление, или осветление.

    2. Епикурейство. Духът е дългът. Дългът е факторизиращ. Като хем влюбва душата, хем освобождава тялото. Пък това е самотата за добро. Та тялото е крепост за духа. Но духът току се разтревожи зад крепостта, че пази боже за факторизация! Понеже и факторизиране, и факторизация ("when beauty shows its ugly face, touch, taste, breathe, consumed"*).

    3. Стоицизъм. Духът е любовта. Любовта е омрачаваща. Като хем задължава душата, хем освобождава тялото. Пък това е недостатъчно. Та душата е нощница за тялото. Но тялото току се възбуди в нощницата, че пази боже за помрачение! Понеже ("it comes from the depths"**) ни омрачение ("human at sight"**), 

ни помрачение ("monster at heart"**).

    ----------

    * Chuck Schuldiner, "Flesh and the Power It Holds".

    ** Chuck Schuldiner, "Spirit Crusher".

    ----------

    Двама.

    Нощем в горски мрак щом самотата ти попие, 

    се натъкнеш на към лунна светлина, 

    самодива от сърцето ти ще пие,

    без да се страхуваш от смъртта.

    ----------

    Шумен, 16 ян.' 2026.