"The sun no longer rises.
I believe in tragedies.
I believe in desecration"
Immortal,
"The Sun no Longer Rises"
Че навъртащият се и около "му" (електро-силово), и около "си" (магнито-силово) Електрон: формира "той" Атом, та сетне (1) термо-гравитационно движение (фото-атоми); пък току или Електронът "си" "му" се всмуче в себе си,
та (2) светлинна интерференция (атомо-фотони), или Електронът се около "му" размине със себе си, та (3) електро-взаимо-разминаване (анти-фото-атоми),
или Електронът "си" "му" се издвижи спрямо себе си, та (4) електромагнитна сила (зарядо-електрони).
Поле-мотивация:
(1) по трансценденТНа мотивация, т.е. в трансцендентАЛно поле;
(2) по трансцендентАЛна мотивация, т.е. в трансценденТНо поле;
(3) по иманентна мотивация, т.е. в екзистенциално поле;
(4) по екзистенциална мотивация, т.е. в иманентно поле.
Мотивация в изсветляване:
трансценденТНа (1), изгрев;
[иманентна (3), пладне;
екзистенциална (4), залез;]
трансцендентАЛна (2), времето, където място не можеш да си намериш. Ами синусът е празна работа. Самотата е празна работа. Нека си представиш едно калибрирано струпване на всички колебания. Енергийното импулсиране. Косинус във времето, та върху косинус във времето, та върху косинус във времето... Интегритет през цялостно свиване на колебателния период. Получава се кое? Импулсираната енергия. Безкрайната стрела на прострелващо се в сърцето си време. Славой Жижек (Пол Дирак, Функцията на Дирак).
Да, това (Франц Брентано) е псевдонаука, но тя дава научната обосновка да натопиш другия, да се взаимодейства. Джон Наш (Лойцен Брауер).
"Now the world is still. It's just me spinning out. Feeling numb. And there's no song to sing. I'm fading into black. I make the same mistakes. And I can't change my ways...
We're all fighters, holding up our lighters, chasing off the monsters, drowning in our sins. With every last breath, try to stop the sunset running with the shadows, darkness always wins." - Lzzy Hale (Halestorm), "Darkness Always Wins".
Да се взаимодейства от самота. "Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето й? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство?
Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрестанно нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога?" - Ницше, "Безумният човек", пр. Харитина Костова-Добрева. Великото пладне. "... от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него...", Битие 2:17, пр. 1940. "А змията беше най-хитра...", Битие 3:1, пр. 1940.
Immortal,
Wacken Open Air' 2007,
"The Sun no Longer Rises",
видео, великият Olve:
