Наяве

    "Предполагам, че работиш",

истината се извежда по авторитет 

заради да се предяви проблемност щото за не-истина.

    Но кое ли е истина?

    Истината се проблематизирва 

заради да се въведе не-истина щото в авторитет,

да, та "полагам, че работиш".* 

    Пък понеже справиш ли не-истина, 

справяш проблемност.

    Че истинският разговор започва 

от кой къде го стяга чепикът.

    "Полага се" (?) актуалност *, с която пък се предполага активност.

    Предполага се актуалност, с която пък "се полага" (?) активност.

Първото е невалидно.

    ----------

    * Формосъдържателен анализ.

"(1) истината, (2) истината, (3) истината, (4) истината... 

there IS no-truth" (истината, проблем - вместо дето не-истината)

1. Becoming: как истината се завръща

2. Knowing: моралното съждение като предназначение

3. Being: "аритметика", самоцелността е а-морална; 

и "стереометрия", дългът е не-морален

4. Willing: да се трудиш посредством каквото получаваш ("полагам, че работиш"),

нежели спрямо каквото получаваш ("предполагам, че работиш")

Нека послушаме музика

Bruno Schotten, vocals, guitar. Jonas Weber, guitar. Simon Brooker, bass. Jakob Zeblin, drums. "Lone Wanderer from Freiburg im Breisgau make a striking statement 'Exequiae', Jan 28, 2026 (пресен-пресен), in the realm of Funeral Doom." 

"To Rest Eternally", "Existence Nullified", "Life's Lost Vanity", "Anhedonia", "Epistemology of the Passed". Зареден съм с оптимизъм. "Mournful magnificence", нечий коментар. Скитам по такива места и слушам гласовете. Пък ти тогава не ме заведе... "The artwork, in keeping with the quartet's tradition, is by Romantic painter Ernst Ferdinand Oehme, whose 'Procession in the Fog' captures the album's grave stillness."

Аудио:

Как истината се завръща (there IS no-truth)

О, ами че за технология мож' се пре-доставя паричен излишък, щом валутата е обезпечена въ-обще с обмен, да, нежели счетоводна; и пък значи, 

дето заплащаният труд е п-р-о-точно, нежели отражателно.

И нима значките на битието - нима струват нещо! 

Че например българският паричен знак.

(Та това, това как ви звучи; 

т.е. виждате ли го?)

Истина и гледна точка: другата и всички

Аз ли? "Продължаваме нататък". Въпреки че разговорът с теб е тъкмо по милост, нежели по заслуга... Пипниво се пишат такива текстове, трябва да бъдеш запетайкаджия... Also sprach Zarathustra. Ein Buch für Alle und Keinen. Von Friedrich Nietzsche. Ами истината е което ни допълва заедно. Чия ли гледна точка? Но пък истината е"," което ни до"-"пълва за"-"едно. Та symmetry each other. Гледна точка гледищна си е. Че "моята е, моята е", каза тя. (Хм, виж фрагмента ми за Drama Queen: link.) Дедукция... индукция. КАК ИСТИНАТА СЕ ЗАВРЪЩА. "Хей, знай... 'някой ден' листът се обръща, но тогава младостта 'само' в спомена се връща!" - Щурците. Про-дължителното време на романа.

Drama Queen

Човек:

    - зрителният медиум, сетиво, довява се пустота, spacious time;

    - слуховият медиум, сетиво, довява се обитание;

    - обонятелният медиум, сетиво, довява се присъствие;

    - вкусовият медиум, сетиво, довява се наситеност;

    - осезателният медиум, сетиво, довява се плът;

    - вътрешният медиум, сетиво, довява се осцилация, "oscillatious"* time.

И ето я евентуално липсата на вътрешен медиум **:

    та че от към, разбира се, "oscillatious" time 

    вътрешната сетивност се отвежда

    при към "weather", нежели "tense";

    т.е. питаш се "как ли да се съобразя с 'прогнозата'".

Perverted tense. Отваря се вътрешното ти сетиво 

    и можеш да се спомогнеш, като оттичаш някого, 

    у когото вътрешното сетиво все наболява.

(Фрагментът ми "Вътрешното сетиво": link.)

----------

* oscillation, усти-лация.

** понеже орална фиксация;

връщаш се все към оралния си стадий,

обсебваш се манипулирайки другите

и се разплакваш от изоставяне уж.

Вътрешното сетиво

Just an oscillation, наболяващо се през Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Маркс, Ницше, за да се оттече у Брентано, ами в oscillation as core. Но сякаш координатното начало се губи. Та дълбочината без вътрешно сетиво е успоредна, да, във включващо "или", че или на дължината, или на ширината, или на височината. 

Т.е. не ги пресича. Координатното начало на дълбочината е, да речем, че, core in oscillation. Пък губи ли се в oscillation as core координатното начало? 

Ко-ординатното начало. (Виж фрагмента ми "Трудна работа: Бездомникът": link.)

Трудна работа: Бездомникът

Близостта към че няма как, искам да се откопча, но не мога, предавам се: 

та нима избавлението в това е близостта, дето има как, нежели под изписаните вежди на нямането как, тоест понеже мога да се откопча, но не искам, 

не се предавам, щом близостта се постави във взаимно противостояние! Сериалът "Landman", Paramount, сезон 2, епизод 2, сцената "Rebecca's Negotiation Style"; ролята е за Kayla Wallace. Ами предприемачът внезапно умира. Държал е напористо юздите. Акционерите веднага се нахвърлят да продадат компанията, 

че има как. Но се явява някакъв, корпоративен уж, да, адвокат, дръзновен. 

Който съумява да представи съдебни перипетии, че няма как, нека сабя покаже. Близко ни е като се продава, близко ни е като се водят съдебни дела. Как се обаче оказа? Продажбата води до перипетии, пък перипетиите водят до продажба... 

И съумява, предлагайки в замяна, че компанията, изплащайки дивиденти, ще може да продължи работа, но работа след, разбира се, редица проучвания, усложнена работа, изписаните вежди на нямането как. И ето че, не щеш ли, акционерите се съгласяват на далечното, приемат да отстъпят, ако компанията незабавно продължи под отчет работата си, не се предават, натискат педала. И тъкмо това е нужното на новия предприемач: успокоени стресово акционери. Нуждата е взаимна. Ех. Акционерите обаче не съзнават себе си, настървени са за към... облекчение. 

Както и предприемачът. Защото кому да се отчитам? С кого да си прегризвам шията? Кой и за какво ще инвестира в мен вместо уж в себе си? А предприемачът инвестира в инвеститор; ех, но кой ще инвестира в уж предприемача? Lzzy Hale (Halestorm), "Hate It When You See Me Cry": "I'm your Rock-n-Roll Joan of Arc, 

the Queen of Broken hearts. I'm here to save the world, but who will save Supergirl? What if I'm weak, and I need you tonight? I hate it, hate it when you see me cry!" 

Мигар ми подобава да го кажа! Подобава на Rebecca току от мое име. И как във фрагмента ми "Четиримерното пространство" (link) се вижда езикът, един много по-аналитичен, формален и компактен език, чрез който, казвайки същото, конкурирам Великия Славой. "Psychoanalysis does not aim at replacing the false, distorted, ciphered self-knowledge with the real one, so that instead of confused symptoms you immediately become aware of what you really are, or want. It aims at getting rid of this very need for self-knowledge, at enabling the patient to act without self-knowledge. The true task of analysis is to open up a void in the midst of our sub-jectivity. We cannot know the other, because the other's identity is cracked, open, con-structed around a void. In the very core of our sub-jectivity there is a void, 

an openness towards future. It is into this void that then alternatives, possible alternatives how to change your identity, are located. A rich life comprises not only what you actually do, or experience, but also all the missed, failed opportunities. I like to go to a great city, and precisely stay in my hotel, and don't go out. People tell me: 

why didn't you simply stay at home? I look through the window: I may have gone there, but I didn't." Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, publ. Jan 27, 2026 (link). Сократовото "зная, че нищо не зная, познай себе си" е ирония на празнотата.

Вижте 5-те минути с Kayla Wallace:

"Hate It When You See Me Cry", видео:

Княгинята на Рока

(Рокът жена няма,

освен собствената Си Църква, 

но Дъщеря има)

Изкуството на емоционалната градация

Четиримерното пространство

Тримерната делима точка се координира по дължина, ширина, височина. 

Т.е. че тримерната неделима точка е проекция от четиримерната, 

която пък се координира и по дълбочина, oscillation as core. Но иде "тук" реч за сферично разпространяващ се лъч. Та сферичното [t] време поглъща времето [x/c] на разпространение, ами от достижението [x] на удължаващ се с бързина [c] на разпространение лъч. Получава се ъгловото време [t - x/c] на въртене. Въртенето е или из от [+] отсам, или из от [-] оттам и е във включващо "или". Че бързината 

[± ω/2] на въртене по ъгловото време на въртене: формира се ъгълът 

[± (ω/2)(t - x/c)] на въртене. И ето го въртенето: e^{±j(ω/2)(t - x/c)}; j² = - 1. Разпространението също е или из от [+] отсам, или из от [-] оттам и е обаче в изключващо "или": +e^{+j(ω/2)(t - x/c)}; +e^{-j(ω/2)(t - x/c)}; -e^{+j(ω/2)(t - x/c)}; -e^{-j(ω/2)(t - x/c)}. Т.нар. спинор (Уравнението на Дирак). Проблемът при спинора е да се оразмери "x", за да се даде точкова мяра в тримерното пространство. Понеже идеята е, 

щото от към тримерната неделима точка да се входи в четиримерното (Дираковата δ-функция, виж фрагмента ми "Symmetry Each Other", link).

СПИНОР (илюстрация):

Symmetry Each Other

"Its own will willeth now the spirit;

his own world winneth the world's outcast"

Friedrich Nietzsche,

"The Three Metamorphoses",

tr. Thomas Common

           Momentum & Inertia. But you encounter in the world yourself, the fermion, 

and (!) then in yourself - the world, the boson. Let's pulse in... 

           Just a core, a fermion → core in oscillation:

               impulse, a moment in space ^;

               energy, a phase in time ^^.

           (Pendulum.) 

           "All electrical engineers are familiar with the IDEA OF a pulse, 

and the δ-function is just a way of EXPRESSING a pulse mathematically." 

- Paul Dirac (1963).*    

               .energy, a phase in space

               ;impulse, a moment in time       

           :boson variables, oscillation as core (!) ← Just an oscillation... 

                                | (-1; Ω < 0)

           (1) sgn(Ω) = |    0; Ω = 0

                                |  +1; Ω > 0, fermion variables, potentialization ← ^ & ^^.

           (2) ∫₀^Ωcos(ωt)dω

= (1/t)∫₀^Ωcos(ωt)d(ωt)

= (1/t)sin(ωt)|₀^Ω

= (1/t)[sin(Ωt) - sin(0t)]

= (1/t)sin(Ωt)

= Ω[1/(Ωt)]sin(Ωt)

= Ωsinc(Ωt).

           (3) Power, f(Ω) = [1/(π/Ω)]∫_-∞/(π/Ω)^+∞/(π/Ω)Ωsinc(Ωt)dt = Ωsgn(Ω) = Ω ≥ 0;

lim_Ω→∞f(Ω)

→ dΩsgn(Ω)/dΩ ≥ Ω, actualization

→ 0 ≤ Ω ≤ 1, no need of renormalization 

→ lim_Ω→∞{[1/(π/Ω)]∫_-∞/(π/Ω)^+∞/(π/Ω)Ωsinc(Ωt)dt}

= [1/(π/1)]∫_-∞/(π/1)^+∞/(π/1)1sinc(1t)dt = 1, integrity, just an oscillation (! as core).

           (4) δ(t) = lim_Ω→∞Ωsinc(Ωt), Dirac δ-function, boson variables.

           Names:

                      "sgn", sign;

                      "cos", cosine;

                      "sin", sine;

                      "sinc", sine cardinal;

                      "lim", limit;

                      "∫", integral;

                      "d", differential;

                      "f", function.  

           "We have boson variables appearing automatically in a THEORY that starts 

with only fermion variables, provided the number of fermion VARIABLES is infinite." 

- Paul Dirac, "Spinors in Hilbert Space".

           (Just an oscillation → "normalization": a time in space & a space in time.)

           ----------

           * Max Jammer, "The Conceptual Development of Quantum Mechanics":

                      Slavoj Žižek;

                      John Nash;

                      Luitzen Brouwer;

                      Franz Brentano.

SINC:

Paul Dirac, Interview by Friedrich Hund (1982):

"Dirac graduated from the University of Bristol 

with a First Class Honours Bachelor of Science 

degree in electrical engineering in 1921...

... the economic climate of the post-war depression 

was such that he was unable to find work as an engineer."

- Wikipedia, "Paul Dirac", Jan 26, 2026 (link).

Мракът и място под слънцето

"The sun no longer rises.

I believe in tragedies.

I believe in desecration"

Immortal, 

"The Sun no Longer Rises"

    

    Че навъртащият се и около "му" (електро-силово), и около "си" (магнито-силово) Електрон: формира "той" Атом, та сетне (1) термо-гравитационно движение (фото-атоми); пък току или Електронът "си" "му" се всмуче в себе си, 

та (2) светлинна интерференция (атомо-фотони), или Електронът се около "му" размине със себе си, та (3) електро-взаимо-разминаване (анти-фото-атоми), 

или Електронът "си" "му" се издвижи спрямо себе си, та (4) електромагнитна сила (зарядо-електрони).

    Поле-мотивация:

(1) по трансценденТНа мотивация, т.е. в трансцендентАЛно поле;

(2) по трансцендентАЛна мотивация, т.е. в трансценденТНо поле;

(3) по иманентна мотивация, т.е. в екзистенциално поле;

(4) по екзистенциална мотивация, т.е. в иманентно поле.

    Мотивация в изсветляване: 

трансценденТНа (1), изгрев;

[иманентна (3), пладне;

екзистенциална (4), залез;] 

трансцендентАЛна (2), времето, където място не можеш да си намериш. Ами синусът е празна работа. Самотата е празна работа. Нека си представиш едно калибрирано струпване на всички колебания. Енергийното импулсиране. Косинус във времето, та върху косинус във времето, та върху косинус във времето... Интегритет през цялостно свиване на колебателния период. Получава се кое? Импулсираната енергия. Безкрайната стрела на прострелващо се в сърцето си време. Славой Жижек (Пол Дирак, Функцията на Дирак). 

    Да, това (Франц Брентано) е псевдонаука, но тя дава научната обосновка да натопиш другия, да се взаимодейства. Джон Наш (Лойцен Брауер).

    "Now the world is still. It's just me spinning out. Feeling numb. And there's no song to sing. I'm fading into black. I make the same mistakes. And I can't change my ways... 

We're all fighters, holding up our lighters, chasing off the monsters, drowning in our sins. With every last breath, try to stop the sunset running with the shadows, darkness always wins." - Lzzy Hale (Halestorm), "Darkness Always Wins".

    Да се взаимодейства от самота. "Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето й? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? 

Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрестанно нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога?" - Ницше, "Безумният човек", пр. Харитина Костова-Добрева. Великото пладне. "... от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него...", Битие 2:17, пр. 1940. "А змията беше най-хитра...", Битие 3:1, пр. 1940. 

    Immortal, 

    Wacken Open Air' 2007, 

    "The Sun no Longer Rises", 

    видео, великият Olve:

"Ride the Lightning" 1, 2, 3

1. Metallica' 1984, аудио

2. Halestorm (Lzzy Hale)' 2017, аудио

3. Megadeth (Dave Mustaine)' Jan 23, 2026, аудио

Аз съм за Лизи! So badass

Но!

... днес, 23 ян.' 2026, излезе новият албум на Megadeth.

Не харесвам аранжиментите, барабаниста, звука и... песните;

но харесвам вокала и някои хармонии

(сигурен съм, че повечето българи ще предпочетат обратното):

"Another Bad Day", аудио

С две изключения

(въпреки че отношението ми към звука и барабаниста остава):

"I am War", аудио

"The Last Note", аудио

Браво, уа.

Всъщност това е, 

което винаги съм харесвал у Mustaine:

пораженският патос,

онова, което ме разплаква.

Великолепна песен и, уви, прощална

"Each mile, the road has worn me thin;

Each song has got beneath my skin.

The strings and amps still scream and cry;

And I can't outrun the spinning hands of time.

One last night before the silence falls,

One last chord to echo through these walls.

The final curtain falls, a quiet end to it all;

Now it's just memories in my mind.

Just fading lights and names, if I ever play again,

Then let this last note never die.

I burned up my youth almost every night;

Each show became a battle and a fight,

Raised on chaos, fed by the crowd;

The guitar got heavy, time to lay it down."

Изкуството да се правят изречения

    Нечий коментар: "Разбира се - това става по процедурни правила, 

но абсолютният минимум, който трябва да имате, са поне едно или повече имена като предложения. Ако ги нямате - това е просто несериозно. А ако ги имате, 

но ги спотайвате - това значи, че работите за следващото статукво... 

Аз просто казвам, че протест без визия за това, което следва, е преливане от пусто в празно."

    Аз: "Ситуацията понастоящем е несериозна, доколкото е тъкмо иронична 

(че имената нито ги има, нито ги няма); но нищо по-сериозно от иронията! 

Т.е. протестът Е протест тъкмо защото, дори на думи, се участва в него... 

Та казвам, че без про-тест визия за това, което следва, е преливане от непусто в непразно, Сизифов камък, просто Сизифов камък. Но 'il faut imaginer Sisyphe heureux'."

Machaut, един свят за мен

Аудио час и половина: 

Douce Dame Jolie

Sweet, lovely lady,

for God's sake do not think

that any has sovereignty

over my heart but you alone.

For always, without treachery,

Cherished one,

Have I you, and humbly,

Served

All the days of my life

Without base thoughts.

Alas, I am left begging

For hope of comfort,

And my joy will fade

If you do not take pity on me.

Sweet, lovely lady...

But your sweet mastery

Masters

My heart so harshly,

Tormenting it

And binding it

In unbearable love,

So that [my heart] desires nothing

but to be in your company,

And still, your own heart

gives me no sign of hope.

Sweet, lovely lady...

And since my malady

Healed

Will never be

Without you, Sweet Enemy,

Who takes

Delight in my torment,

With clasped hands, I beseech

Your heart, that it forget me,

That it mercifully kill me,

For too long have I languished.

Sweet, lovely lady...

----------

Puis qu'en oubli

Since I am forgotten by you, sweet friend, 

to a love life, and to happiness, I bid goodbye. 

Unlucky was the day I put my love in you, 

since I am forgotten by you, sweet friend. 

Yet I will keep what I have promised you, 

which is that never will I have another lover

Пред избор

    "Силна България в силна Европа!" (Обосновката.)

    И ето че "светлинната интерференция" - тя е по трансцендентАЛна мотивация, 

т.е. в трансценденТНо поле. Ами тъмно господство, да, квантов подход.

    Пък "термо-гравитационното движение" - то е по трансценденТНа мотивация, 

т.е. в трансцендентАЛно поле. Ами господство, да, т.нар. избор. *

    Като пък "електро-взаимо-разминаването", хм, си е по иманентна мотивация, 

т.е. в екзистенциално поле. Ами светло господство, да, мАкродисциплина.

    Но как ли да си избереш сам? Та ще значи, щото или да се подчиниш на тъмното господство сляпо (yes!), или на, току видиш ли, светлото.

    Шумен, 23 ян.' 2026. 

    P.S. "Congo is totally integrated. So many crucial minerals come from Congo. 

But it's the state which is a non-operative state. And mostly it is local warlords dealing directly with Western corporations. With, of course, full support; or at least 

the international community is turning a blind eye; and so on, and so on... I love bureaucracy. I would like to live in a nicely, authentically alienated society. 

I'm not interested in you." - Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, publ. Jan 22, 2026 (link).

    ----------

    * "One cold winter's day, a number of porcupines huddled together quite closely in order through their mutual warmth to prevent themselves from being frozen. 

But they soon felt the effect of their quills on one another, which made them again move apart." - "Yet whoever has a great deal of internal warmth of his own will prefer to keep away from society in order to avoid giving or receiving trouble or annoyance." - Schopenhauer, "Parerga and Paralipomena", II, 396, tr. E.F.J. Payne.

Какво ли е мрак

    Първо, какво ли е конструкция: импулсното разпределение на пространството във времето, хаос е, да, пък език е, и та довежда се до импулсно разпределение на времето в пространството, тоест времето и пространството са в трансцендентална диалектика помежду си спрямо импулсното разпределение, иманенцията, природата, безмълвността, реалността; о, ами пък ето как импулсът се оказва трансцендентен, и че реч квазикултурно иде относно конструктивна реалност. 

    Второ, какво ли е структура: колебателното разпределение на енергията във времето, хаос е, да, пък изказ е, и та довежда се до амплитудно разпределение на енергията в пространството, тоест времето и пространството са в екзистенциална диалектика помежду си спрямо енергията, трансценденталията, културата, езика, реалността; о, ами пък ето как енергоразпределението се оказва трансцендентно, 

и че реч културно иде относно структурна реалност.

    "And we don't pass di-rectly from nature to culture, a radical negativity emerges."* -  Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, publ. Jan 21, 2026 (link).

    ----------

    * Мракът.

Аз, тя и мракът

"'Cause I'm shaking, and I'm thinking

Of something evil lurking,

And waiting for me in the house"

Metal Church, "The Dark"

Мракът и на т'слата дръжката   

    "Текстурата", "теслА-турата".* Множ-ество: броенето откъм тексто-кон-текстурата, че къмто числото. Ами единицата ^ се отнася към нулата, ^^ отнасяйки се към цялото си, ^^^ та към себе си, както и то. Двоицата се отнасят помежду си, отнасяйки се към цялото си, та всяко към себе си, както и то. И т.н. ТроИцата, четворИцата... Безброицата се отнасят помежду си, отнасяйки се към цялото си, 

та всяко към себе си, както и то. И пр. Т.нар. Аксиома на избора. Та тексто-кон-текстурата се в последна сметка себеявява, явява се като плет.* Да, с "всички гледни точки" в майевтика - за да подтисне себе си мракът, Канторов парадокс. Пък или множ-ество: текстурата пред поглед, мрак, Ръселов парадокс (P.S.). 

Франц Брентано (Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек). 

Unus pro omnibus, omnes pro uno. Спас Гинов вместо Arnold von Winkelried 

(виж у Яна Язова). Епикурейство вместо стоицизъм. 

    Хегел (аман!): ^ "единство и борба на противоположностите"; ^^ "отрицание на отрицанието"; ^^^ "количествените натрупвания преминават в качествени изменения".

    * "Teks". "Proto-Indo-European root meaning 'to weave', also 'to fabricate', especially with an ax." "It might also be the source of... Old Church Slavonic 'tesla'..." 20 ян.' 2026, Online Etymology Dictionary (etymonline, link).

    P.S. Езикът пред поглед (вместо в носа). - (Когато тръпки ме побият: претекстът беше, че моят учител ни напусна. Пък контекстът - репликата "предполагам, работиш", от моята приятелка. Досещам се относно подтекста и гадая текста. 

Ту се успокоя.) Словоначалие: контекстът е съответствието на словоизлиянието, пък текстът - на словото. Но току ето го и подтекста: как текстът се под претекст центрира около контекст; получава се, дето текстът съвпада с езика. 

Та словоизлиянието е погълнато в текста, понеже словото се е попило в подтекст. О, или нима реч иде за уж безначалие: че текстът и контекстът са взаиморазтворени в език, тоест че словоизлиянието е насочено по словото? "Всички гледни точки".

    

Достатъчност

    "Демо-крацията не е удобна, тя е сложна и точно затова е ценна." - Но няма как щото от сложността да се поражда ценност, освен посредством интегритет; 

т.е. няма как сложността да се оттича в интегритет, освен с помощ "свише" (трансцендентално), но как ценност свише ("божествената гледна точка")? 

"Демо-крацията не е удобна, тя е недостатъчна и тъкмо затова е ценна" ли? Безценно. Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi. Или самотата за добро. 

Ами мисля, че като философ се оформих.

Мрачната реалност

    Слоевете на душата са: инстинктът (долна граница); нагонът (свързващо); страстта (средищност); чувството (свързващо); емоцията (горна граница). Духът е, че мракът е оттатъшен на емоцията и че мракът е отсамен на инстинкта. Вълновостта възниква през емоцията и се изразява през инстинкта. Т.е. инстинктът откъм духа е тялото. Ами връзката между инстинкта и емоцията се губи, 

щом мракът е подтиснат. Пък ето че вълновостта в такъв случай (вместо да се изразява) се усвоява, усвоява се в тялото, усвоява се или инертно, или стоически (средищност), или хищнически (приливно* или не дай боже отливно). 

Та позитивната наука е невъзможна освен около философската (Сократ - Хегел) ос на уж или наистина подтиснатия мрак. Пък преходът от емоинертната къмто мрачната реалност е тъкмо на гмуркане (отрицателната наука **).

    * Т.нар. Drama Queen, 

която манифестирам да прегърна:

Авантюристът-домошар.

Щуро за да те прегърна, мила моя, искам

    да си шамандура в корабокрушенския ми пристан.

И нима те лъжа или мажа    

    с нещо, дето трябва да ти кажа?  

Виждаш ли ме, в ъгъла съм сгушен:

    бях ли с нещо днеска непослушен?

Двама с теб кога ли ще се гмурнем,

    че в безбрежна шир като се сурнем.

    ** Франц Брентано ^

(Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).

^ "... състоянието на криза в новоевропейската философия след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. натурфилософия... според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата... Затова и дисертацията на Брентано... реализация на неосхоластичната философска програма..." - Wikipedia, "Франц Брентано", 

20 ян.' 2026 (link).

Светът & the Walls of Forever: Мракът и реалностите

    1. Талес. Естествената реалност. Светопомръкване. Как нещата протичат.

    2. Хайдегер. Езиковата реалност. Себепомръкване. Как нещата се узнават.

    3. Аристотел. Емоинертната реалност. Светопропукване. Как нещата биват.

    4. Брентано.* Мрачната реалност. Себепропукване. Как нещата се домогват.

    "1" → ... → "2" ↔ "3" | "4" (логика: естетика & етика & "религия").

    * Франц Брентано (Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).

    P.S. Със стадиите 

(i, логика) "такива са 'реалностите'", 

(ii, етика) "такова беше за добро или лошо времето", 

(iii, естетика) "ев-демонии"

се означава "3": "i"  → "ii"  → ("iii" ↔ "2") → "i".

"Break down the walls of forever,

Pull down hard on the lever;

Like a ship that's built for destruction,

I'm a metal man of construction"

Metal Church, "Start the Fire"

Шумен, 21 ян.' 2026.

"Мрачната къща" е:

    (аз) деконструктивна, мрачната реалност е структурна, 

езиковата е конструктивна;

    (тя) структурна, езиковата реалност е деструктивна,

конструктивната е относно езика, та насериозно "мракът" е пара-ноя.

    А иронично мракът?

Шапка

Ами в Замъка на Рока, 

там, из девет гробища в десета строфа 

и зад планини дор три в четвърта, 

Плъхът, ластовица бяла, пърха, 

дето дълго бе в кафез. 

Oh, yes! 

Библиотека, 

масата за звукова рецепта и магията, 

огнията довека. 

Но през нощ мълниеносна тоз' 

възшавна, спусна се, излазе, 

та увлече плъхове колцина, до дузина, до мнозина: 

плъхове безброй белеят, лазят. 

Стекоха се в Мека на Буенос, 

где вълшебница на дата 

смело в своето кълбо провиди. Да, да. 

Цирков обръч все от тел, ах, все бодлива и пламтяща, 

де изскача бял тотем с рога вместо уши. Крещящо. 

Ето, "Rata Blanca, Rata Blanca - викнаха - ни проглуши". 

Ноемврият на деветнайсти. 

Знайш ли Рока на испански? 

Валтер - Барилари. 

Цял учебен час в китари. 

Хей, бях там и аз, другари, 

аз всреди Крачун и Малчо, 

гаучо, калчо; 

и с тях ядох, пих 

и веселих се. 

Лето две хиляди двайсет и пето. 

Видеото.

Изд. 4 ян.' 2026

Шумен, 18 ян.' 2026

 

Себеразфокусиране (от умрял писмо, писмо в бутилка)

- Що хе там на оня лист си написал?

- Написах писмо.

- До кого?

- Ами до себе си: че съм сам.

- Но ще ми го прочетеш ли?

- Не мога сега, но щом го пратя и пристигне... Зная ли.

(Пък уж беше виц.)

Виж фрагмента ми "Урок по литература и по психология": link

Урок по литература и по психология

Думата като контекст

Пък чуй за начало песента:

Fallen Star

My heart is racing 
In technicolor;
Daylight is fading, 
There ain't no other.

Nobody sees me 
Quite like you do.
Baby, believe me, 
Tonight you're all I've got to lose.

I'm a fallen star that can only fall so far from you.

I see the ending,
The walls are closing;
Oh, I've been swimming
In a silent ocean.

Feels like I'm drowning,
Don't ask me why;
Like I'm surrounded 
By the echoes of the tears that fill your eyes.

I'm a fallen star that can only fall so far from you.

I don't know what I'm supposed to do
To make up for all I've put you through.
There's a part of me that's gone with you
Burning out in the night.

I'm a fallen star that can only fall so far from you.

Kick it!

Lzzy Hale (Halestorm)

Аудио:

Нима съм ней на фокус?

Та напиши "изтезание" и прочети песента.

Фокусът на лирическата героиня се разминава с мен.

Защо ли? О, ами защото "she can only fall so far from me".

(Виж фрагмента ми "Number One: either Hers or Mine": link.)

Number One: either Hers or Mine

"Did you get my letter? If not, there's one on the way..."

Запитах най-емоционалната песен, която бях чул.
Написана е през 2018-та откъм почитателка на Lzzy Hale.
Но ще приложа друг контекст, и то чрез фрагмент от текста.
Пък всичко това сякаш приляга свръх моята при-рода.

"You saved my life in every way, my number one.
When I hear your voice, it makes me feel awake.
You say all of the things I could never say.
You take all of my pain, make it go away."
    - Lzzy Hale (Halestorm), "Letters" 

(т.нар. girl crash).

"She wishes on a rising star, and I'm in the foot", the first man said.
"No, she's a fallen star, and I'm in her focus", the second man said.

Самотата за добро, 

Шумен, 18 ян.' 2026.

"Letters", аудио:

Боже мил

"Смъртта като изискване, dream evil!", както все те каня спрямо себе си;

пък "самотата за добро", като ли как да ме наканиш.

Двама.

Нощем в горски мрак щом самотата ти попие, 

се натъкнеш на към лунна светлина, 

самодива от сърцето ти ще пие,

без да се страхуваш от смъртта.

Смъртта като изискване

    "Don't go to the edge of rainbows,

    Don't wish on a rising star,

    Dream evil! The dark that you find

    In the back of your mind"

R.J. Dio

(т.е. хиперболизирам посланието)

    

    - И ето, Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда - що бързо прелитала, пърхайки с крилца щастлива, и правила което ней харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Понеже той внезапно се събудил, и ето го: несъмнено е Джуан Джоу, случайната смърт на сънуваното. Но дали току-що е сънувал, че е пеперуда, или току е вече пеперуда, що сега сънува него, издейства болезнената смърт на сънуващия? 

Що изобщо за смърт! (Смъртта си я взех по Лъчезара Пръвчева.)

    - О, ами умри житейски, умри заради пеперудата! Като не мож' насън умря, 

дет' само безболезнено, - и нито насаме, дет' само неслучайно. 

    - Като пък чие изискване? Метаморфозирала гъсеница. Но ето че не иде реч за колапс на житейското за към насън, ту в насаме - но иде за житейското в суперпозиция от към насън, та в насаме. Въобще. Че самотата за добро.

Невроза

"'I know it that I'm no longer a piece of corn (psychosis, my note), but a human, but does the chicken know it?' It means simply your interpretation didn't touch the real in the page. And it's not enough for you to know that there is no God; God himself, in the fiction, has to accept his non-existence. So when Jesus complains on the cross just before dying that 'father, why have you forsaken me', is he joking, or is he serious? How could God himself believe that he is abandoned by himself? The voice which says 'father, why have you forsaken me' is not as it were the true Christ, but his animal soul; it's total obscenity (needs reconciliation from Hell, my note)." - Slavoj Žižek in "The Žižek Times", publ. Jan 16, 2026, YouTube (link).

Всяка жаба ха си знае гьола или...

С неврозата си на "някого" (роля): ами можеш (психоаналитически) да си се изведеш в емоционално разстройство, което да успокоиш, човекът, кой ли човек; 

но с неврозата си въобще на човек ти трябва деен диалог, та самотата за добро. Пък неврозата е заболяването, което не може изотвън да се адресира. Но защо всяка жаба щото в такъв случай трябва да си знае "гьола и възможностите"? Защото болен - или в болницата, или здрав носи ли? "Що не се гръмнеш." 

Лесно е да се каже. И млъкват.

Картеч на красноречието

14 ян.' 2026;

Мария Спирова

при Дремджиев,

15-минутно видео 

Понякога съм духовит

    1. Евдемонизъм. Духът е свободата. Свободата е просветляваща. Като хем задължава тялото, хем влюбва душата. Пък това е достатъчно. Та тялото е юрган за душата. Но душата току се възбуди под юргана, че пази боже за осветление! Понеже или просветление, или осветление.

    2. Епикурейство. Духът е дългът. Дългът е факторизиращ. Като хем влюбва душата, хем освобождава тялото. Пък това е самотата за добро. Та тялото е крепост за духа. Но духът току се разтревожи зад крепостта, че пази боже за факторизация! Понеже и факторизиране, и факторизация ("when beauty shows its ugly face, touch, taste, breathe, consumed"*).

    3. Стоицизъм. Духът е любовта. Любовта е омрачаваща. Като хем задължава душата, хем освобождава тялото. Пък това е недостатъчно. Та душата е нощница за тялото. Но тялото току се възбуди в нощницата, че пази боже за помрачение! Понеже ("it comes from the depths"**) ни омрачение ("human at sight"**), 

ни помрачение ("monster at heart"**).

    ----------

    * Chuck Schuldiner, "Flesh and the Power It Holds".

    ** Chuck Schuldiner, "Spirit Crusher".

    ----------

    Двама.

    Нощем в горски мрак щом самотата ти попие, 

    се натъкнеш на към лунна светлина, 

    самодива от сърцето ти ще пие,

    без да се страхуваш от смъртта.

    ----------

    Шумен, 16 ян.' 2026.

Мъртвото и Живото

Как взаимно се отразяват: 

    един час "The Sound of Perseverance" 

    (изд. август' 1998), аудио

    един час "Live in Eindhoven"

    (май' 1998), видео

    

    Присъстват 

и в едното, и в другото 

"Spirit Crusher" 

("it comes from the depths, 

human at sight, monster at heart")

& "Flesh and the Power It Holds"

("when beauty shows its ugly face,

touch, taste, breathe, consumed").

Върховите постижения на Чък

    Та след този взаимодвоен 

и усмъртителен шедьовър

той, Chuck Schuldiner, 

духът, душата и тялото 

на рок-групата Death,

се спомина през 2001 на 34

след туморномозъчна операция

(но дали туморът не е заради 

соматотропин + марихуана)

    Единственият друг

с толкова здрава и убедителна "хватка"

с рок-китарата е Gary Moore.

Но композиционният стил на Schuldiner 

е уникален в целия китарен свят

    Музиката му всеки път ме травмира

Моята болест

Барикадирал съм се; извикваш в мен тревожност (за към "нападай, бягай, замръзни"), докоснеш ли ме изотвън. Пък иначе щото докосне ли се от някого някой изотвън, то се или току възбуди нему, докоснатия, душата, възбуждайки се тялото, а или се току възбуди ней, докоснатата, тялото, възбуждайки се душата. Както че вторият около ми тип не само е способна да ме докосне изотвътре, 

но е и способна да премахне бариерата ми, премахвайки чрез мен своята. 

Шумен, 15 ян.' 2026.

Аз в Еврозоната: начало

Наканих се, прехапах език, отидох на пети януари заранта в банката, за да се, разбираш ли, отърва от левовия кеш. Аман! Изтеглих билетче; чаках половин-един час и нямаше по таблото надежда. И щяха накрая да ми се скарат, дето все не съм разбрал. Никой обаче не се кара на лудогорските турци. Станах, направих нетърпеливо и притеснено десетина крачки до банкомата. Да, който си стоеше безлюден при входа на претъпкания салон. Магика. Научих се веднага сам как през банкомат се внасят банкноти. Бях издърпал Екскалибур... Пазарувах само в брой. Но започнах мигом да ползвам само карта и то само през самотаксуваемите каси. 

И то за пръв път. И дори не я вадя от портфейла. Еха! Страхувам се от, изглежда, общуване в еврови знаци... Та всички касиерки ме познават от десетилетия. И едва днес едната, дето ротационно варди на касовите линии, ме попита учудено защо всеки ден купувам по десет кисели млека. Как съм ги, видиш ли, изяждал, не ми ли писвало. Комай ме коментират. Смотолевих как уж не ям нишесте и прочее. Нито колбаси. А другото се готви. "Браво", рече ми усмихнато. Нима предполагаше колко нависоко се целя. Пък добре де, кой продукт в шуменска мол-бакалия е разумен и неангажируем източник на белтъчини, освен прецененото кисело мляко! 'Баси мизерника съм. Шумен, 14 ян.' 2026.