Самите германци не се държат един за друг, но всеки за държавата - понеже това им е особеност, която ги различава спрямо американците. Та въпросът е, че никой американец няма да ни вземе, теб тук и мене, за американци, но не по индивидуални подбуди, а защото самата държава САЩ няма как да ни вземе за американци;
докато пък при Германия е обратното: никой германец няма да ни вземе за германци, но по индивидуални подбуди, че самата държава Германия ще ни вземе за германци, ако "има у нас хляб". Т.е. всички онези германски фондове, дистрибутори и т.н. - веднага ще ни вземат сериозно, когато държавата Германия инвестира в нас.
Докато държавата САЩ ще ни вземе сериозно, ако някой американец инвестира в
нас - което (поради документарната затвореност на българската банкова система) е много по-трудният вариант. Представител в САЩ не ни устройва, но представител в Германия е съвсем друго нещо. Германците имат особена народопсихология - всичко при тях минава през държавата. Но затова държавата им се оказва отворена.
Докато пък американците са искрено отворени, но за САЩ си оставаме нищо повече от потенциални емигранти. Шумен, 23 септ.' 2024.
Виж фрагмента ми "'Спорът' ми (задочно) с Даниел Смилов": link
